Георги Хаджиев - Основи на безвластието

Бакунин започва своята анархистична дейност с разработване на задълбочена програма за социално преустройство. Кропоткин бе рядко всестранен учен и реализатор. Историята на човечеството познава малко хора като Реклю, които със собствени сили и средства създават цял университет, какъвто е "свободния Университет", създаден лично от него в Белгия. Той става средище на големи учени от цял свят, които са отивали там да четат своите лекции. "Модерното училище" на Ферер в Испания, което той изкупи и с героичната си смърт, създаде история в областта на рационалното възпитание. "Кошерът" на Себастиан Фор - друго училище, стана модел на свободно възпитание, което съществува 14 години и което Първата световна война разруши. Училището на Пол Робен в Сен-Пюи, където практически се разработиха методите на свободното възпитание, послужи за начало на цяло международно движение за реформиране на днешното училище. Нашият Върбан Килифарски лелееше в душата си да създаде също подобно училище и бе сложил вече основите на сградата му в своето стопанство край Разград. Първата световна война попречи да се реализира това негово дело.

А кой анархист не е бил закърмен с идеята за създаване на комуни, за да започне практически прилагането на идеите си още днес? Ние не твърдим, че това е единствения и най-добрия път за осъществяване на великите идеи, които ни въодушевяват, а само искаме с тези примери да посочим какви са основните стимули, характеризиращи психологията на анархиста.

И понеже тези редове са предназначени в настоящия момент преди всичко за емигранти, не можем да се въздържим да не посочим и един друг пример. Анархистите в емиграция са единствените, които през годините на фашистка диктатура у нас създаваха кооперации във Франция (Париж, Безие, Монпелие, Тулуза и Кан). Това са кооперации, в които работиха и от които се ползваха и комунисти, земеделци и безпартийни. Хората от други среди, макар винаги да са имали по-големи материални възможности, са живели за сметка на тайни фондове и никога, абсолютно никога не са предприемали нито една творческа инициатива. Това е достатъчно. Нека замълчат онези, които преднамерено се стараят да представят анархистите като обикновени рушители, като прости отрицатели и в най-добрия случай като празни мечтатели, защото фактите говорят тъкмо противното.

Градивните стимули в действията на анархистите са отразени и в идеологията им. Анархистите са единственитеот всички революционери и социални реформатори, които имат градивна програма -и винаги са имали такава. Марксистите тъкмо затова ги и наричат "утописти" (защото създават програми за бъдещето, сиреч "утопии"). Под претекст, че те не искат да се занимават с никакви фантастични построения за бъдещето, марксистите никога не са се опитали да покажат какви са техните схващания за бъдещото обществено преустройство. Всички техни предвиждания водят само до завладяване на политическата власт. Какво ще бъде после - те не казват и не смеят да кажат. Тяхната програма е проста, защото всъщност нямат никаква строителна програма. Прелистете всички произведения на марксизма и не ще намерите един ред, една мисъл, в които да е отразено определено разбиране за структурата на това, което се нарича социалистическо, комунистическо или свободно общество. Единствено ясното, точно определеното у марксистите се отнася до завладяването на политическата власт, до установяването на диктатурата. Оттам нататък започва бездната на неизвестността, която на практика става бързо бездна на мъченията, терора и чудовищната експлоатация.

В какво се състои общественото преустройство? - В премахване на известни институции, в преобразуване на други и в създаване на нови институции.Видяхме вече кои са институциите, които според нас подлежат на унищожение. В по-нататъшното изложение ще видим пък кои са тези, чието преобразуване е първа цел на социалното преустройство, както и онези, които ще трябва да се създадат в процеса на бъдещия социален градеж. Общественото преустройство ще има също за задача да организира и да съдействува за организиранетона всестранните дейности и проявления на хората, с цел да се осигури по-високо ниво на материално и културно благоденствие при едно неограничено и равенствено за всички развитие, при свобода, солидарност и справедливост.

Когато социологът подложи на основен анализ структурата и функционирането на обществения живот и подобно на ботаника направи напречен и надлъжен разрез на обществения организъм, той установява, че в основата на всяко обществено развитие стои трудът.Следователно първатаи най-важна задачана общественото преустройство е организацията на труда. Последният се подразделя условно на физически и умствен труд, защото на практика никой труд не е само физически или само умствен. Чрез труда се създават, преобразуват, пренасят, съхраняват или поставят на разположение на хората материални и духовни блага. Трудовата дейност на човека е най-разнообразна: производство, транспорт, съобщения, просвета и култура, наука, здравеопазване, хигиена и обществени грижи и т.н.Друга основна функция на всяко общество е размяната и разпределението.Следователно втора задачана общественото преустройство е организацията на размяната и разпределението.