Чарлз Фрейзър: Студена планина

Ейда заяви, че в едно отношение мнението й е различно от това на старата жена, а именно, че ние трябва да помогнем на Господ да ни помогне да забравим. Трябва да се научим да не извикваме тези неща в мислите си, защото ако сме прекалено настоятелни, те се отзовават.

Когато изчерпаха миналото, погледнаха в бъдещето. Говориха за най-различни неща. Във Вирджиния Инман бе видял подвижна дъскорезница. Дори и в планинските райони къщите все по-често се правеха от дъски, така че според него би било прекрасно за човек да си има дъскорезница. Може да я закара на място при човека, да я сглоби и да нареже материала за къщата от собствените му гори. Така ще е по-икономично, а и клиентът ще бъде доволен, защото ще може да седи в готовата си къща и да се радва на всичките й части, дошли от собствената му земя. В замяна Инман би могъл да приема пари или просто дървесина, която може да нареже и продаде. Пари може да заеме от семейството си. Планът не беше лош. Много хора са забогатели от по-малко.

Последваха и други планове. Ще си поръчват книги на най-различни теми: фермерство, изкуство, ботаника, пътуване. Ще започнат да свирят на някакви инструменти, цигулка и китара, или дори мандолина. Ако Стоброд, дай Боже, оцелее, може да ги научи. Инман искаше да учи старогръцки. Нещо голямо. Така ще може да продължи усилията на Бейлис. Разказа й за онзи човек в болницата, за това как загубил крака си и за купчината страници, които оставил след тъжния си край. Инман смяташе, че неслучайно наричат старогръцкия мъртъв език.

Продължиха да си говорят, този път за времето. Описваха въображаемата си сватба и дългите щастливи и мирни години заедно. Блек Коув — устроен по указанията на Руби. Ейда описа подробно плановете им. Инман искаше да добави само няколко кози, които да си гледа. И двамата се съгласиха, че няма никакво значение как е прието да се правят сватбите. Ще се оженят както им харесва, а животът им ще се ръководи единствено от годишните времена. Наесен овошките ще са натежали от назрелите ябълки, те ще ходят да ловуват заедно, още повече след успеха на Ейда с пуйките. Няма да стрелят с тежката италианска пушка на Монро, а с добре изработени леки пушки, които ще си поръчат от Англия. Лете ще ловят пъстърва с такъми от същата, прочута с този спорт, държава. Ще остареят заедно, а времето ще измерват с живота на няколко поколения шарени хрътки. По-нататък, доста след като прехвърлят средна възраст, може да се захванат с рисуване, да си купят малки плоски кутийки с акварели, пак от Англия. Ще ходят на разходки сред природата, ще се спират при всяка хубава природна гледка, ще наливат бурканчета вода от потоците и ще скицират набързо, за да завършат картината по-късно. Ще се надпреварват кой ще предаде най-истинно видяното. Представиха си корабите, които се състезават с измамния „Атлантик“, за да им докарат тези предмети за разтуха. Толкова много неща щяха да направят.

Бяха на прага на зрелия живот. С една част от съзнанието си мислеха, че целият живот им предстои. В същото време, с друга се досещаха, че младостта им скоро ще си отиде, а след нея идва един изцяло нов свят, в който възможностите са все по-малко.

На сутринта на третия ден в лагера облаците се разнесоха, слънцето се показа насред ясно небе. Снегът започна да се топи. Падаше на големи парчета от провисналите клони на дърветата, цял ден се чуваше звукът от течащата под снега вода. Вечерта пълната луна се издигна иззад върха, светлината й бе ярка, по снега се виждаха сенките на дървета и клони. Перлената нощ не приличаше на противоположност на деня, а просто на негова разновидност.

Известно време Ейда и Инман лежаха заедно под завивката и си говореха. Огънят едва мъждукаше, вратата на колибата бе отворена и образуваше ярка рамка точно върху постелята им. Крояха планове, а обсъждането отне почти цялата нощ. Светлата рамка се местеше по пода, ъглите й се променяха, по някое време Инман постави вратата обратно и разрови огъня. Независимо от времето, което им отне, планът беше прост и не особено оригинален. Много други двойки в онези последни дни стигаха до подобно решение, защото можеха да избират само между три варианта — всеки по свой начин опасен и мъчителен.

Логиката бе проста. Войната беше почти загубена и едва ли щеше да продължи още дълго. Може да свърши напролет, а може не. Така или иначе, дори и при най-добро желание, не можеха да си представят да продължи след лятото. Изборът им се ограничаваше до следните три варианта: Инман да се върне в армията. Като се има предвид колко е зле положението, ще го приемат с отворени обятия, веднага ще го върнат в калните окопи на Питърсбърг, където ще гледа да не се набива прекалено на очи и ще се моли войната свърши по-скоро. Или пък да остане скрит в планината или в Блек Коув като дезертьор, да го преследват като диво животно. Третият вариант бе да прекоси планината на север и да се предаде на федералните, същите копелета, които вече четири години се опитват да го убият. Ще го накарат да се закълне във вярност към тях, но пък после ще може да изчака края на боевете и да се върне у дома.