Сара Шепард: Опасни тайни

Телефонът на Мадлин изпиука, откъсвайки Ема от мислите й.

— Тръгнали са? — каза тя в слушалката. — Идеално. Очакваме ги след пет минутки.

Мадлин пусна телефона в чантата си и се обърна към останалите.

— Обади се Габи. Тя следва Подлата четворка с колата си; очевидно те са се запътили към партито ни. Да се мобилизираме. Шар, всичко на мястото си ли е?

— Да — отвърна Шарлът и леко се изкиска.

Итън се приближи до Ема. Тя присви очи и стисна ръката му.

— Какво сте намислили, мацки?

Шарлът се усмихна коварно.

— О, решихме да добавим още нещо към видео проектирането на стената. Само за да им напомним повече да се не захващат с нас.

Итън погледна скептично Ема и тя прехапа долната си устна. Поредното нещо, което да прибави съм списъка на нещата в „Игра на лъжи“ които мразеше: престараването.

— Не е нещо опасно, нали? — Последният път, когато клубът беше изиграл номер без нейно знание, тя се оказа затворена в една скална пукнатина в пустинята.

Мадлин се изкиска.

— Господи, Сътън. Не се притеснявай.

Преди Ема да успее да попита още нещо, през отключените врати с писъци нахлуха група младежи. Момичетата бяха облечени с бални рокли, а момчетата носеха вратовръзки и панталони в цвят каки. Мадлин намали още повече светлината, а диджеят започна вечерта с една веселяшка песен.

Лили отново се появи до Ема.

— Тук са! — изсъска тя. — Подлата четворка се появи!

Ема погледна към вратата на салона. И наистина биячът беше опънал кадифеното въже и разговаряше разгорещено с четирите момичета, които бяха облечени много стилно.

— За какво ли спорят? — попита Итън с ъгълчето на устата си.

— Сигурно скоро ще разберем — отвърна нервно Ема.

— Но ние сме поканени! — възрази Ариана, момичето с боядисана на кичури коса, и подръпна кожената си пола.

Биячът погледна към велипборда си.

— Според този списък не сте.

Лили смушка Ема.

— Казах му малко да им стъжни живота. Сега ще накара Коко да докаже, че учи в Холиър, като отиде при шкафчето си… което се намира точно до салона. — Тя се ухили безумно, след което даде знак на едно момиче с видеокамера, което Ема разпозна от класа си по литература. — Сейди! Върви в коридора! Ще се случи нещо важно!

Ема задъвка долната си устна, когато биячът повдигна въжето и пропусна Подлата четворка вътре.

Той ги последва до шкафчето на Коко, а момичето с видеокамерата се промъкна след тях. Коко набра комбинацията си с раздразнено изражение на лицето. Ема се напрегна в очакване на онова, което щеше да види вътре. Ами ако беше нещо, което да им изкара акъла — или дори по-лошо от това?

На мен идеята също не ми допадаше. Не исках да бъда виновна и за нечие друго нараняване.

Видеокамерата примигна в червено и се фокусира върху момичетата. Точно когато вратичката се отвори, се разнесе съскащ звук. Внезапно отвътре се изсипа нещо и се събра на купчинка в краката на момичетата. Ема присви очи; трябваше й известно време, за да разбере какво представляваха белите продълговати предмети. Тампони.

— Пфу! — рече Ариана, взимайки с ръка няколко памучни тампона, които бяха разопаковани от найлоновите си обвивки. Останалите момичета отскочиха встрани, но тампоните продължаваха да се изсипват от дълбините на шкафчето на Коко. Тогава момичетата се спогледаха и осъзнаха, че ги снимат с камера. Лицата им почервеняха. Ариана протегна ръка към обектива в стила на кино звездите.

— Усмивка! — пропя Шарлът, облегната на касата на вратата. Тя махна с ръка към една от стените в салона, където се прожектираха образите на момичетата. — Вие сте в ефир!

Четирите момичета се обърнаха към стената и зяпнаха от изненада. И докато гледаха, кадрите се промениха от предаването на живо, с тампоните в краката им, към записа от охранителната камера, който Итън беше успял да свали. На стената се появиха зърнестите образи на момичетата, които украсяваха дърветата в двора със сутиени и бикини. В първия момент беше малко трудно да се различат лицата на вандалите, но след това едното момиче се обърна, погледна право в камерата и й показа среден пръст. Тя носеше запазената си марка боядисана на кичури коса и нагла усмивка.

Пипнах те, помислих си аз. Приятелките ми се бяха справили повече от перфектно.

— Итън, страхотно е! — ахна Ема.

Той се ухили.

— Трябва да призная, че е доста забавно да се намирам от тази страна на номера.

Всички в салона гледаха. Първо се разнесе шепот, после всички започнаха да се обръщат към момичетата и да мърморят.