Катрин Панкол: Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

— Обещавам. Само не трябва да мислиш за мен… Само когато мислиш за мен много съсредоточено, само тогава се получава!

В понеделник сутринта се приготви.

Взе си душ, изми си косата, остави я да изсъхне, без да я суши със сешоара, и я напръска с лосион, от който тя цялата заблестя. Тръсна глава и от гривата й се разпръснаха прашинки светлина. В основата на миглите изтегли черта с кафяв молив, удължи ги с тъмнокафява спирала, напудри се съвсем леко, подчерта скулите си с розов руж, а устните с дискретно кафеникаво червило. Облече творението си, малката черна рокля. Веднъж й донесе късмет, когато срещна Франк Кук, сега пак щеше да й донесе. Сключи пръсти. Вдигна очи към Небето, умолявайки го за подкрепа. Не вярваше особено, но си заслужаваше да опита.

Обу единия сандал от змийска кожа в ябълковозелено. Зачуди се къде ли се е дянал другият и подскачайки на куц крак, се зае да го търси. Коленичи, опипа под леглото, извади валма прахоляк, кихна, опипа по-навътре и най-накрая го намери.

Издуха го от прахта.

Изправи се, отиде до огледалото. Боже мой! Боже мой! Ако това сърцебиене не престане, има опасност любовната ни история да се окаже страшно краткотрайна и да ме откарат в болницата на носилка.

Дали ме обича достатъчно, за да ме прегърне, когато легна на носилката?

Гари…

Тя отпусна ръцете си покрай тялото.

Усмивката на Гари…

Рядко срещана усмивка…

Усмивка на мъж, уверен в себе си, но не дотам… Изпълнен с увереност, но без капка арогантност…

Усмивка на щедър човек, който прегръща целия свят и ви го поднася в дар… Само на вас. Сякаш само вие сте достойна за този свят, който той слага в краката ви.

Сякаш над този свят се издигате вие, само вие, единствено вие…

Усмивка, която срещаш два или три пъти в целия си живот. Обръщаш се след нея и знаеш, че никога няма да забравиш този мъж.

За малко да забрави този мъж и тази усмивка.

Тя се удари по главата с чантичката си, наричайки се глупава гъска.

Сложи си големите черни очила, наметна розово-бял муселинен шал, изправи гръб, дълбоко си пое въздух три пъти, пожела си късмет и прекрачи прага на апартамента.

Портиерът й пожела, Have a good day!

Тя бодро му отговори и усети, че гласът й трепери.

Излезе от сградата, прекоси улицата и влезе в парка.

Стигна до будката за понички и безалкохолни. Сви вляво, продължи право напред, видя надписа „Шах и шахматни дъски“… Сви вдясно и продължи известно време. Спря и провери дали носът й не е лъснал от горещината, дали спиралата не е протекла, с решителен жест щракна синята пудриера, навлажни устни, вирна брадичка и дъхът й секна. Точно пред нея, на десетина метра забеляза сивото дървено мостче.

Мина по него и пред очите й изникна колибата.

Колиба от сиви трупи с подвижен покрив, потънала сред клони и листак. Отворена за всички ветрове от север, изток и юг.

Влезе и го видя.

Седнал на една пейка, наведен напред, Гари подаваше фъстък на една катеричка.

Катеричката я зърна и с един скок изчезна.

Гари се обърна.

— Ортанс!

Изглеждаше силно изненадан. После я изгледа подозрително и попита:

— Какво правиш тук?

— Минавах…

Той я фиксира подигравателно.

— Минаваш случайно?

— Минавах и реших да вляза. Много често се разхождам в парка, живея съвсем наблизо… На практика точно отсреща.

— От един месец вече. Знам.

В тона му се прокрадна укор. Тук си от един месец и не направи опит да ме видиш…

— Знам какво си мислиш — каза Ортанс.

— Значи, си много умна.

— Вярно, така си е.

Тя го погледна, свали черните очила и впивайки очи в неговите, отвори уста, произнасяйки отчетливо и ясно всяка дума, за да осъзнае какво му говори:

— Чуй ме добре, Гари. Не получих съобщението, което си ми изпратил от лондонското летище. Изобщо не съм го получавала. Трябва да ми повярваш. Много по-късно разбрах, че си искал да тръгнем двамата. Беше ми много тежко, че си тръгнал, без да ме предупредиш. Дълбоко бях засегната. Дълго време…

Той си играеше с останалите фъстъци от пакетчето, разтрошавайки ги с пръсти, стриваше ги на прах и ги сипеше на земята.

— Знам дори, че си ми купил билет за самолета. Научих го съвсем наскоро. Бях толкова ядосана, че ми трябваше доста време, за да ти простя. Казвах си, двамата непрекъснато сме във война, ти и аз, и изведнъж желанието ми да воювам се изпари, изчезна…

Той разчупи със зъби един фъстък, схруска още един и заяви:

— Реши да сложиш край на войната и си каза, ще взема да отида да видя какво прави Гари, сигурно е с приятели в парка…