Катрин Панкол: Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

— Не става дума за Джулиан, Младши.

— Знам… За Гари, нали?

— Да — съгласи се с известна неохота тя. — Тази вечер получих пристъп на паника. Реших, че наистина е крайно време да се срещна с него, и действително си помислих за теб.

— Трябваше да ми звъннеш!

— Не се осмелих.

— Върви при него, Ортанс! Върви! Иначе има опасност да се разболееш. Виждам сериозно жълто заболяване с много гной! Психическият стрес ще ти се отрази на телесното състояние.

— Сигурен ли си?

— Дълго размишлявах, Ортанс. Това момче е свястно и ще бъдеш щастлива с него. Всъщност ти отдавна го обичаш… Виж, остроноското не ми хареса.

— И него ли видя?

— Да.

— Младши! Престани да ми четеш мислите! Притеснявам се!

— О, няма причина за притеснение, невинаги се получава… Само когато се сещаш за мен, се включвам на твоята честота. Когато не се сещаш за мен, не се получава.

— Това е за предпочитане.

— Значи, ще отидеш да го видиш, нали?

— Да. Утре, понеделник…

— Много добре.

Помежду им се настани дълга пауза. Тя го чуваше как диша. Искаше да й каже още нещо.

— Марсел говори ли с Шавал и Анриет? — попита Ортанс, колкото да наруши мълчанието.

— Да, беше велико! Нещата се завъртяха на бързи обороти. Отсега нататък светът ще се движи с нарастваща скорост. Ще се наложи здраво да се вкопчим в него. Предизвестените промени са на път да се случат. Затова не бива да се губи време.

— И какво стана, разказвай.

— Анриет си получи заслуженото. Баща ми беше непреклонен. Стигна се дотам, че я изхвърли от апартамента. Договорът за наема бил към края си и той не го поднови. Остави й само издръжката. И знаеш ли какво направи тя? Настани се в портиерското жилище!

— В портиерското жилище!

— Нали ти казах, че е яка като кон! Портиерите напуснаха, искат да бъдат близо до сина си, който следва в едно далечно предградие, и тя очевидно си е направила сметката, че по този начин ще може да спестява. Няма да плаща наем, парно, телефон и ще й се отвори широко поле за рекет — всички обитатели! Отсега мога да ти кажа, че за тях се задават жестоки времена. Да си призная честно, тази жена наистина ме изпълва с възхищение.

— А Шавал?

— Шавал се гърчи повален в прахта. Майка му се спомина и той се побърка!

— Внезапно ли си отиде?

— Прегази я кола на авеню „Дьо ла Гранд Арме“! Синът на някакъв дипломат не спрял на червен светофар. Шавал така и не можа да го преживее. Когато татко го привикал, за да му каже, че с него е свършено, той само слушал, без да обели дума. После ревнал и започнал да моли за прошка! Мекотело! Истинско мекотело!

— А Тромпетистката?

— Тя го прибра и сега живее при нея. Тя хвърчи в облаците от щастие и направо цъфти… Показала снимка на татко: Шавал в джелаба я прегръща на улица „Пали-Као“!

— Значи, това виждаше ти в главата му, най-после загадката е разбулена!

— Печален край за рицаря на печалния образ!

— Нещата наистина са се развили с шеметна скорост!

— Времето сериозно се е забързало, Ортанс. Светът се променя. Ще видиш… Очакват ни още много изненади. Всичко ще се развива скорострелно. Затова се налага ти също да се промениш и да си признаеш, че си влюбена в Гари.

— Страх ме е, Младши, умирам от страх…

— Пребори се със страха, длъжна си да го сториш. В противен случай ще си останеш непроменена и ще започнеш да се повтаряш. Това ще бъде твоят край. Ортанс, любима, ти не би желала да се повтаряш. Ти, която по природа си безстрашна, не се свивай в черупката си, отпусни се. Научи се да обичаш и ще видиш колко е прекрасно…

Сега беше ред на Ортанс да направи дълга пауза. Прокара пръсти през разрошената си коса, прегъна крайчето на страницата на книгата, която четеше, и накрая попита:

— А как да постъпя, Младши, кажи ми как?

— За начало ще намериш сивото дървено мостче и ще стигнеш до колибата… Оттам нататък всичко ще тръгне по мед и масло.

— Само дето понятие нямам къде е тази шибана колиба. Онзи ден се разходих из парка, но не я намерих.

— Много е лесно. Влязох в Гугъл Земя и намерих пътя. Излизаш от вас, пресичаш и директно влизаш в парка. Поемаш по една широка алея, петстотин метра по-нататък ще видиш павилион, в който продават понички и безалкохолни. Завиваш наляво и продължаваш по един лек наклон… стигаш до голямо зелено табло, на което пише: „Шах и дама“… Свиваш вдясно и виждаш пред себе си мостчето. После продължаваш все направо.

— Но няма да се включваш на моята честота, обещаваш, нали? Ще се объркам страшно. И бездруго ми е ужасно трудно, оставаше само да…