Джиджи Леванжи-Грейзър: Мъжеядката

Клариса схващаше бързо и не чакаше да й повтарят. Малко по-късно тя вече седеше в своето беемве (кабриолет, разбира се, както подобава на млада жена с кипяща кръв и неукротими амбиции), въоръжена с цяла камара вестници и списания, сред които „Варайъти“ и „Холивудски репортер“, както и няколко музикални издания, въпреки че мразеше всичко, свързано с музикалната индустрия. Купи ги от денонощния на „Феърфакс“ и Трета. Каза на стария продавач да задържи рестото — не искаше да докосва ръката му.

Нямаше търпение да прегледа пресата, но веднага беше обкръжена от тълпа бездомници.

— Желаете ли една песен, мис? — предложи някакъв чернокож тип.

Клариса мрачно го изгледа. Единственото, което искаше, беше да я оставят на мира, за да се съсредоточи. И без това гледаше на четенето като на досадно, прекалено интелектуално занимание. (Изключение правеше само за четива като „Вог“, „Космополитън“ и понякога „Мари Клер“.)

— Виж какво, Франк Синатра, ще ти дам един долар, за да се ометеш оттук и да не ме безпокоиш повече.

Човекът примигна слисано, но взе банкнотата.

Най-после Клариса откри своя човек. Аарон Мейсън беше закупил правата за филмиране на някакъв стар мюзикъл, наречен „Прясно разведен“, с Фред Астер и Джинджър Роджърс. („Уф, как мразя старите мюзикъли“, помисли си Клариса, но сумата, заплатена от Мейсън, а именно 1,5 милиона долара, я накара да подскочи.)

Я виж ти. Човекът, готов да заплати подобна сума, определено не беше за пренебрегване, въпреки че, честно казано, не го разбираше. Черно-белите филми й навяваха такава безумна скука.

В статията се описваше надълго и нашироко как старите мюзикъли озарявали света на самотния юноша, наследник на цяла финансова империя. А „Прясно разведен“ бил сред най-любимите му.

— Обожавам старите мюзикъли! — възкликна най-после Клариса и забърза към най-близката денонощна видеотека — тази на „Стрин“, свърталище на невротици, купонджии и порно маниаци. Приятелките щяха да почакат.

Клариса Алпърт имаше работа за вършене.

Вкъщи завари майка си, която се беше затворила в тоалетната след поредната доза очистително. Дявол да го вземе, открай време я молеше да престане с това. Всичко, погълнато от майка й, излизаше от другия край почти без никакво молекулярно разграждане. Можеха да се различат късчетата хляб, морковите в салатата и дори пържолите, въпреки че майка й рядко хапваше пържола или въобще нещо, което съдържаше повече от сто и петдесет калории.

— Майко!

Гласът на Клариса беше естествено дрезгав, като на Деми Мур след едноседмично крещене на снимачната площадка. Някои намираха това за секси, други — напротив.

Клариса седеше на дивана и превърташе за пореден (седми!) път филма мюзикъл „Прясно разведен“. Доколкото успя да схване, идеята беше, че ако танцуваш степ достатъчно добре, някой ден може и да чуеш сватбените камбани.

— К’во?

Майка й винаги казваше „к’во“ вместо „какво“.

— Нали те предупредих да не го правиш в шибаната баня?!

— Заслужаваш да ти измия със сапун устата, ето к’во.

— Тц, тц, тц. „Какво“!

— Уф…

Това означаваше „затваряй си устата, проклета заядливке“. Клариса никога не можеше да излезе на глава с майка си.

Проблемът беше, че в последно време госпожа Алпърт се беше пристрастила към някаква блудкава течност, която наричаше „диетичен чай“. Той представляваше същинска очистителна „бомба“ от естествени продукти. Клариса беше прибягнала до него само веднъж, след обилна вечеря по случай Деня на благодарността. Същата нощ възнамеряваше да преспи с един симпатичен млад адвокат, чийто огромен мерцедес силно я беше впечатлил, и затова тя възнамеряваше на свой ред да го впечатли.

В резултат едва не си изпразни червата в кулминационния момент.

Превита на две, с разкривено в гримаса лице и обляна в пот, едва беше успяла да се добере до банята.

Естествено, адвокатът не се обади повече. Всъщност позвъни на следващата сутрин само за да я попита дали случайно не е взела любимия му диск с тибетски мелодии за медитация.

Разбира се, че го беше взела. При това съвсем неслучайно. Знаеше, че негодникът няма да я потърси повече, и се беше погрижила за някакво, макар и нищожно възмездие.

Какво успя да научи тогава? Че сексът и слабителното са несъвместими.

О, и още нещо. Че големите мерцедеси возят по-меко от малките спортни модели.

Майка й обаче продължаваше да пие съмнителната напитка сутрин, обед и вечер. Клариса напразно се опитваше да я откаже от този безумен навик. Веднъж дори се наложи да я откара по спешност в болницата и само навременната, доста драстична намеса на младия индиец интернист успя да предотврати най-лошото.