В момента целта беше да продължи да поставя единия си крак пред другия, докато нещо не се пречупеше.
И докато не унищожеше мъжа, посмял да я държи против волята й.
Погледнато хронологически, Блейлок, син на Рок, познаваше Джон Матю малко повече от година. Но този срок не отразяваше реално връзката между тях. Животът на всеки има две измерения — абсолютно и осезаемо.
Абсолютната продължителност на живота бива измервана от ритмичната смяна на деня и нощта, умножена по триста шейсет и пет. Но по-голямо значение има начинът, по който е преминал този период, събитията, смъртта, разрушенията, тренировките, битките. Ако събереше всичко изредено… срокът на познанството им би възлязъл на около четиристотин хиляди години. Докато пресмяташе, погледна към приятеля си. Джон Матю се взираше в моделите за татуировки по стените на ателието. Очите му пробягваха по черепи, кинжали, американски флагове и китайски символи. С размерите си той караше състоящото се от три помещения ателие да изглежда миниатюрно до такава степен, сякаш пристигаше от друга планета. В пълен контраст с предишната му момчешка фигура, Джон притежаваше мускулатурата на професионален борец, но поради огромната му костна структура плътта беше разпределена по по-дълги кости и това му придаваше по-елегантен вид от този на човешките мъже, дори когато са обути в клинове. Беше подстригал тъмната си коса изключително късо и това караше чертите на лицето му да изглеждат по-скоро сурови, отколкото красиви, а тъмните кръгове под очите му само подсилваха ефекта.
Беше имал тежък живот, но вместо това да го пречупи, всеки удар го беше изграждал като все по-силна и по-корава личност. Сега беше направен като че от стомана и нищо не напомняше за някогашното момче. Но именно в това се изразяваше нечие порастване. Не се променя само тялото, но и съзнанието.
Докато гледаше към приятеля си, реши, че загубата на невинността е истинско престъпление. В този момент вниманието на Блей беше привлечено от рецепционистката, която се беше облегнала на стъклената витрина с аксесоарите за пиърсинг, а гърдите й се полюшваха под черния сутиен и черната прилепнала тениска, които носеше. Единият й ръкав беше в бяло и черно, другият — в червено и черно, а на носа, веждите и ушите й висяха халки. Наред с рисунките по стените тя беше жив пример за това, какво можеш да получиш, стига да го искаш. Много секси пример… Устни с цвят на червено вино и коса, тъмна като нощта. Всичко у нея пасваше на Куин. Тя беше неговият женски вариант. Както би се очаквало, разноцветните очи на Куин вече я бяха фиксирали и той се усмихваше в типичния си предизвикателен стил. Блей плъзна ръка в джоба на якето си, за да извади червената кутия „Дънхил“. Нищо не го караше да жадува за цигара повече от любовния живот на Куин.
И очевидно тази вечер щеше да запали поне няколко, защото Куин се запъти към рецепцията, изпивайки жената с поглед, като че тя бе прясно налята бира, а той бе работил в жегата с часове. Докато се запознаваха, очите му се насочиха към гърдите й, а тя му даде още по-добра видимост към деколтето си, като се опря на лактите си. Добре, че вампирите не боледуваха от рак.
Блей обърна гръб на сценката, разиграваща се до касовия апарат и отиде да седне до Джон Матю.
— Тази е много добра. — Блей посочи скица, изобразяваща кинжали.
— Някога ще си направиш ли поне една? — изписа Джон.
— Не знам.
Бог му бе свидетел, че му допадаха върху кожата на другите…
Погледът му се насочи обратно към Куин, който беше надвесил тяло над жената, а широките му рамене, стегнатите бедра и дългите мощни крака обещаваха добро изживяване. Той беше невероятен в секса.
Не че имаше как Блей да го знае от първа ръка. Но го беше виждал и чувал… И си беше представял какво би било. Но когато се беше явила възможност, той беше отпратен от Куин към малка и специална групичка. Тази на отхвърлените. Всъщност беше по-скоро категория, отколкото група… Защото той беше единственият, с когото Куин не би правил секс.
— Докога ще щипе така? — попита женски глас.
Прозвуча гърлен мъжки отговор и Блей хвърли поглед към стола, където се изработваха татуировките. Блондинката, която тъкмо се беше сдобила с една, предпазливо спусна тениската си върху целофанената предпазваща повърхност и погледна към художника на татуировки, сякаш той беше лекар, способен да й предскаже вероятността да оцелее след заразяване с бяс.
Читать дальше