Дж. Уорд - Единствена любов

Докато си слагаше нов чифт черни ръкавици и почистваше, той се почуди какъв ли щеше да бъде дизайнът. А също и колко време щеше да отнеме на Мар да отвори ципа на панталоните на типа с пиърсингите.

Що се отнася до първото — очакваше да е доста добър.

А колкото до второто… Даваше й около десет минути, защото разноцветните му очи вече я бяха забелязали, а тя действаше бързо не само зад бюрото.

В другия край на града, далече от баровете и магазините на „Трейд“, в малък квартал, състоящ се от облицовани с камък къщи и павирани тесни улички, Хекс стоеше пред еркерен прозорец и се взираше навън през матовото стъкло.

Беше гола, премръзнала и покрита със синини.

Но не беше слаба.

Долу на тротоара една човешка жена разхождаше джафкащото си куче на каишка, а до ухото си беше долепила телефон. От другата страна на улицата в своите елегантни апартаменти хората се хранеха, пиеха или четяха. Минаващите коли се движеха бавно по две причини: от уважение към спокойния квартал и заради желанието си да запазят окачването си непокътнато, заради изкуствено издигнатите неравности по пътя.

Присъстващите представители на Хомо сапиенс не можеха да я чуят или видят. И то не само заради факта, че способностите на расата им бяха нищожни в сравнение с тези на вампирите.

Или в нейния случай полусимпат-полувампир.

Дори да включеше осветлението и да крещеше докато скъса гласовите си струни, дори да размахваше ръце, докато не изпаднат от ставите, мъжете и жените наоколо щяха да продължат с делата си в пълно неведение, че тя е затворена в тази спалня. И не беше възможно да вземе бюрото или нощното шкафче и да счупи прозореца. Същото важеше и за разбиването на вратата и промъкване през вентилацията на банята. Вече беше опитала всичко това.

Убиецът у нея нямаше как да не се впечатли от всепоглъщащата природа на нейната невидима килия. Защото буквално нямаше начин да я преодолее, да премине през нея или да се измъкне.

Дръпна се от прозореца и заобиколи огромното легло с неговите сатенени чаршафи и ужасяващи спомени… Мина покрай облицованата с мрамор баня и отиде до водещата към коридора врата. Предвид режима, на който я подлагаше похитителят й, не би могло да се каже, че има нужда от повече раздвижване, но тя бе неспособна да стои на едно място, а тялото й пулсираше и потръпваше. Беше й се случвало да върши нещо против волята си и преди. Отлично знаеше как съзнанието, също като подложено на глад тяло, може да се самоунищожи, ако не го подхранваш.

Любимото й средство за разсейване? Забъркване на питиета. След като беше работила по клубове с години, тя знаеше безброй видове коктейли. Припомняше си всеки от тях поотделно, представяше си бутилките, чашите, леда, различните количества на съставките.

Като прехвърляше в главата си наръчника на бармана, тя успяваше да запази разсъдъка си.

Досега се беше надявала на грешка, на пропуск, на възможност да се измъкне. Такава не беше изникнала и надеждата й започваше да се топи, а на нейно място се беше появила черна дупка, готова да я погълне. Така че тя продължаваше да приготвя питиета в главата си и да търси пролука.

Миналият й опит й помагаше по странен начин. Каквото и да се случваше тук, колкото и зле да станеше, колкото и много да я болеше, това беше нищо, в сравнение с онова, през което беше преминала.

Това беше дреболия.

Или… поне тя така си казваше. Понякога й се струваше, че е по-лошо. Продължи да крачи, като отмина бюрото и отново заобиколи леглото. Този път влезе в банята. Нямаше самобръсначки, четки или гребени, а само няколко кърпи, които бяха леко влажни, и калъп сапун.

Когато Леш я беше отвлякъл, използвайки същата магия, с която успяваше да я задържи тук, той я беше довел в тази изискана къща. Първото им денонощие заедно беше показателно за това как щеше да бъде занапред.

Тя зърна отражението си в огледалото над двойната мивка и огледа тялото си без особен ентусиазъм. Цялата беше покрита със синини… А също порязвания и драскотини. Той беше жесток в деянията си, а тя му отвръщаше, защото нямаше намерение да му позволи да я убие. Така че не беше ясно кои от нараняванията бяха причинени от него и кои се бяха случили в резултат на онова, което тя беше направила на мръсника.

Залагаше живота си, че той не би изглеждал по-добре, ако се озовеше гол пред огледалото.

Око за око.

Неприятното последствие от всичко това беше, че на него му допадаше начинът, по който тя отвръщаше на огъня с огън. Колкото повече се пребиваха един друг, толкова по-възбуден беше той и тя чувстваше, че е изненадан от собствените си емоции. През първите два дни той беше на вълна наказание, като се беше опитал да й отмъсти за стореното от нея на последната му приятелка. Очевидно куршумите, които беше изстреляла в гърдите на мръсницата, много го бяха ядосали. С времето обаче беше започнал да говори все по-малко за бившата си и все повече за фантазиите си, свързани с бъдещето, в което Хекс му раждаше наследник.