Дж. Уорд - Единствена любов

Просто чудесно! Любовни обяснения от социопат.

Сега очите му блестяха по друг начин, когато се доближеше до нея, и ако се случеше да я удари по главата, тя обикновено се връщаше в съзнание в прегръдките му.

Хекс се отдръпна от отражението си и замръзна, преди да е направила следваща крачка.

На долния етаж имаше някой.

Излезе от банята и отиде до вратата, водеща към коридора. Пое въздух дълбоко и бавно. Усети в ноздрите си сладникавата смрад и й стана ясно, че който и да се мотаеше долу, беше лесър , но не беше Леш.

Не, това беше подчиненият му, онзи, който идваше всяка вечер, преди похитителят й да се е прибрал, за да му приготви храна. А това означаваше, че Леш е на път към къщата.

Не беше ли истинска късметлийка? Беше отвлечена от единствения член на Обществото на лесърите, който се хранеше и правеше секс. Всички други бяха импотентни като деветдесетгодишни старци и оцеляваха само с въздух. Но Леш? Функционираше абсолютно пълноценно.

Върна се обратно до прозореца и опря ръка в стъклото. Границата, маркираща затвора й, представляваше енергийно поле, което създаваше усещане за трептяща топлина, ако влезеше в контакт с него. Проклетото нещо беше като невидима ограда за по-едри от куче същества, с допълнителното предимство, че дори не се изискваше нашийник.

Но силовото поле поддаваше леко. Когато го натисна внимателно, имаше някаква едва доловима еластичност, но само до определени граници. После раздвижените молекули се върнаха по местата си, а изгарящото усещане стана толкова силно, че й се наложи да разтърси ръка и да се разходи, за да заглуши болката.

Докато чакаше Леш да се върне при нея, съзнанието й се насочи към мъжа, за когото се опитваше да не мисли. Особено ако Леш беше наоколо. Нямаше представа доколко похитителят й умееше да прониква в главата й, но не искаше да поема какъвто и да било риск. Ако мръсникът разбереше, че немият боец беше скъп на сърцето й, той би използвал това обстоятелство срещу нея… И срещу Джон Матю. Образът му в главата й беше ясен. Спомняше си така добре сините му очи, че сякаш можеше да види по-тъмните точици в тях. Боже, тези красиви сини очи.

Помнеше, когато го видя за първи път по времето, когато бе още претранс . Беше я погледнал с такова страхопочитание и възхищение, като че тя е някакво върховно създание. Разбира се, в онзи момент единственото, което я интересуваше, беше внесеното от него оръжие в „Зироу Сам“ и като шеф на охраната целта й беше да го обезоръжи и да го изхвърли на улицата. Но после беше научила, че Слепия крал е негов уорд и това беше променило всичко.

След като бе станало известно кой е той, не само беше получил правото да влиза въоръжен, но се беше превърнал в специален гост заедно с другите две момчета. След този случай беше започнал да посещава клуба редовно и винаги я следеше със сините си очи, независимо къде се намираше тя. После дойде преобразяването му. Стана огромен и изведнъж към нежния свян в синия му поглед се прибави страст.

Беше й отнело много време да унищожи нежността, но вярна на природата си на убиец, тя беше успяла да задуши всякакво топло чувство…

Хвърли поглед към улицата долу и се замисли за онзи път, когато бяха заедно в жилището й. След секса той се беше опитал да я целуне, а в сините му очи се четеше цялата ранимост и нежност, така характерни за него по онова време, но тя го беше отблъснала.

Беше си изпуснала нервите. Не беше успяла да понесе цялата тази романтика… Или отговорността, произлизаща от факта, че някой изпитваше такива чувства към нея… Или че е способна да му отвърне със същите чувства. Резултатът бе угасването на този неповторим поглед в очите му. Единствената й утеха беше, че за разлика от всички мъже, тръгнали вероятно да я търсят — като Ривендж, Ай Ем, Трез, братята — Джон не беше поел на Кръстоносен поход. Ако я издирваше, то беше, защото бе воин, а не защото бе теглен напред от лична самоубийствена мисия.

Не, Джон Матю не би излязъл на бойното поле заради чувствата си към нея.

И след като веднъж вече беше станала свидетел на това как стойностен мъж се самоунищожава в опит да я спаси, сега поне това не би се случило отново. Из къщата се разнесе миризма на печено на скара месо, а Хекс сложи край на тези мисли и събра цялата си налична воля като щит около себе си. „Любовникът“ й щеше да дойде при нея всеки момент и тя трябваше да се подготви психически за предстоящата битка. Беше изтощена, но силата на волята я движеше напред. Имаше нужда от кръв дори повече, отколкото от сън, но нищо такова не се очертаваше скоро.