Марк Леви - Седем дни за цяла вечност…

Руса — снимана сред алеята на едно старо пражко гробище; кестенява — тичаща покрай каналите на Санкт Петербург; рижа — застанала с повишено внимание под Айфеловата кула; късо подстригана — в Рабат; с дълги и развети от вятъра коси — в Рим; накъдрена — на площад „Европа“ в Мадрид; с коси от кехлибар — по малките улички на Танжер — тя беше все така очарователна. В профил или анфас, нейното лице винаги запазваше ангелските си черти. С изпитателен поглед Господина посочи единственото място, където София бе излязла с разголено рамо. Там едва забележим детайл прикова вниманието му.

— Това е само малка рисунка — побърза да каже Михаил със скръстени отпред ръце. — Чифт миниатюрни криле и нищо повече. Кокетност, татуировка… сигурно така е модерно? Но може да се изтрие.

— Виждам, че са криле — проехтя гласът на Господина . — Къде е тя сега, кога мога да я видя?

— Чака ви отвън.

— Тогава й кажи да влезе!

Михаил излезе от офиса и отиде да доведе София. По пътя й даде някои наставления. Предстоеше й да се срещне с големия началник и събитието беше от изключително значение, така че кръстникът й се боеше и заради самата нея… А тя трябваше да успее да контролира страха си по време на целия разговор. Щеше да се задоволи само със слушане и да говори единствено когато Господина й зададеше въпрос, на който нямаше да отговори самият Той . Забранено беше да го гледа в очите. Михаил въздъхна и отново продължи:

— Вържи си косите отзад и се дръж изправена! И още нещо, ако трябва да говориш, всяко твое изречение да завършва с Господине … — Михаил втренчи поглед в София и се усмихна. — … и в крайна сметка забрави всичко, което току-що ти казах. Бъди такава, каквато си! Само така можеш да спечелиш симпатиите му. Именно заради тези твои качества му предложих кандидатурата ти и съм убеден, че точно заради тях Той те избра. Чувствам се изтощен. Подобни дела вече не са за моята възраст.

— Избрана за какво?

— Ще разбереш след малко, хайде, поеми си въздух и влизай. Днес е големият ти шанс… и изплюй веднъж завинаги тази дъвка от устата си!

София не можа да се сдържи и леко се поклони.

С изсеченото си лице, с величествените си ръце, със снагата си и тежкия си глас Господ бе още по-величествен, отколкото си го представяше. Тя дискретно постави дъвката под езика си и почувства неописуема тръпка, която премина по цялото й тяло. Господина я покани да седне. Тъй като по думите на нейния кръстник (знаеше, че София така нарича Михаил) тя беше един от най-квалифицираните агенти в неговата Обител, Той възнамеряваше да й повери най-важната мисия, която Агенцията някога е предприемала. Погледна я и тя наведе глава.

— Михаил ще ти връчи документите и ще ти даде необходимите инструкции за перфектното извършване на операциите, за чието изпълнение единствено ти ще носиш отговорност…

Тя нямаше право на грешки и времето бе ограничено… Имаше седем дни, за да успее.

— … покажи въображение и талант. Знам, че не ти липсва нито едното, нито другото. Бъди изключително дискретна. Знам също, че си много ефикасна…

Гласът му бе наставнически, никога досега една операция не е заемала такова важно място в делата на Агенцията. Понякога му беше невъзможно да си даде сметка до каква степен се бе оставил да бъде въвлечен в този невероятен облог.

— … да, мисля, че го знам! — добави Той .

Предвид важността на операцията, тя щеше да поддържа връзка единствено с Михаил, а в случай на крайна нужда или отсъствие от негова страна трябваше да се обърне към самия Него . Това, което Господина щеше да й разкрие, по никакъв начин не трябваше да излиза извън стените на тази стая. Той отвори своето чекмедже и извади оттам един ръкопис, под който бяха поставени два подписа. Текстът описваше протичането на очакващата я уникална мисия.

Двете сили, които ръководят света от незапомнени времена, се противопоставят една на друга. Имайки предвид, че нито една от тях не успява да въздейства изцяло по своя воля върху съдбините на човечеството, всяка се чувства притеснена от другата в изграждането на перфектния, според нейната визия, модел на света…

Господина прекъсна четенето на София, за да направи малък коментар.

— Откакто ябълката му заседна на гърлото, Луцифер се противопоставя на желанието ми да отдам Земята на хората. Той непрестанно се опитва да ни покаже, че моето творение е недостойно за нея.