Марк Леви - Седем дни за цяла вечност…

После й даде знак да продължи и тя отново зачете документа:

… всички политически, икономически и климатични анализи показват, че Земята бавно се превръща в истински ад.

Михаил обясни на София, че техният Съвет се бил противопоставил на прибързаното заключение на Луцифер, според което настоящата ситуация е резултат на непрестанните вражди между хората, спирачка за изразяването на истинската човешка природа. И все пак беше твърде рано да се направи окончателно заключение по този въпрос. Единственото сигурно нещо бе, че светът не върви добре. София продължи да чете:

Понятието за човечество се различава радикално в зависимост от вижданията на единия и другия лагер. След непрестанни дискусии ние приехме идеята, че настъпването на третото хилядолетие трябва да сложи началото на една нова ера, освободена от нашите антагонизми. Дошло е времето, когато от север на юг, от запад на изток нашето наложено на хората съжителство трябва да се смени с един по-оперативен и ефикасен начин на живот…

— Това не може да продължава повече така! — поде отново Господина .

София наблюдаваше бавните движения на ръката му, които придружаваха неговата реч.

— Двайсети век бе наситен с изпитания. А от друга страна, както вървят нещата, ще стигнем дотам, че Той , както и Аз ще изгубим всякакъв контрол над хората. Това е нетърпимо. Нашият авторитет е поставен на карта. Земята не е единствена във вселената, всички са обърнали поглед към мен. Светите места са пълни с въпроси, но хората намират там все по-малко отговори на тях…

Притеснен, Михаил бе забил поглед в тавана, изкашля се и Господина покани София да продължи четенето.

… за да се даде легитимност на този, комуто се падне да управлява Земята през следващото хилядолетие, ние се впуснахме в едно последно предизвикателство, чиито основни направления са описани по-долу:

Ще изпратим между хората, в продължение на седем дни, този, или тази, който считаме за нашия най-добър агент. Този, който успее да тласне човечеството било към доброто или злото, ще донесе победата за своя лагер. Тя ще е една своеобразна прелюдия към бъдещото сливане на нашите две институции. А властта да управлява новия свят ще принадлежи на победителя.

Ръкописът бе с подписите на Господ и Луцифер.

София бавно вдигна глава. Тя искаше отново да препрочете текста, за да разбере първоизточника на акта, който държеше в ръцете си.

— Това е абсурден облог — каза Господина — и в същото време малко объркващ. Но стореното — сторено.

Тя се отправи към изхода. Той разбра учудването, изписало се върху лицето й.

— Считай този ръкопис като алинея 4 4 Алинея — нов ред в текст. — Б.ред. от моето последно завещание. Аз също остарявам. За пръв път ме обзема някакво нетърпение, така че направи всичко, което е по силите ти, времето да мине колкото се може по-бързо — добави Той , гледайки през прозореца. — Но във всеки случай се постарай да спазиш крайния срок… аз винаги съм се старал да бъда точен. Това е първата отстъпка, която правя.

Михаил даде знак на София. Време беше да напусне помещението. Тя веднага откликна на поканата. На прага не можа да се сдържи и се обърна.

— Господине ?

Михаил затаи дъх. Господ обърна глава към нея и лицето й се просветли.

— Благодаря! — каза тя.

Господ й се усмихна.

— Седем дни за цяла вечност… Разчитам на теб!

Той я изпрати с поглед до изхода.

В коридора Михаил едва си поемаше дъх, когато чу тежкия глас да го зове. Изостави София. Направи завой и се върна в големия офис. Господина навъсено го попита:

— Парчето гума, което залепи под масата ми, е с ягодов аромат, нали?

— Това наистина е ягодов аромат, Господине — отговори Михаил.

— И още нещо — когато приключи мисията й, ще съм ти благодарен, ако махнеш малката рисунка от нейното рамо, преди всички да са си поставили такава. Човек никога не е достатъчно защитен от модата.

— Разбира се, Господине .

— И един последен въпрос: как разбра, че именно нея ще избера?

— Повече от две хиляди години съм ваш пръв помощник, Господине !

Михаил затвори вратата зад себе си. Останал сам, Господина седна на края на дългата маса и заби поглед в преградата пред себе си. После се поизкашля и с ясен и плътен глас каза:

— Готови сме!

— Ние също! — с лукав глас му отвърна Луцифер.

София чакаше в една малка зала. Михаил влезе и се отправи към прозореца. Под тях небето се проясняваше и върховете на няколко хълма се показаха изпод облаците.