Луан Райс - Непобедимо лято

Но очите на Ани се изпълниха със сълзи; тя някак си усещаше, че тази кръв не е от риба. Баща й бе най-подреденият моряк на земята. Винаги на палубата имаше навит маркуч и той измиваше внимателно лодката след всяко пътуване.

— Ани!

Щом чу името си, тя се завъртя. Майка й слизаше надолу с Тара, но като зърна лицето на Ани, тя се затича. Сега Ани плачеше толкова силно, че дори вече не виждаше майка си, но чуваше стъпките й по дългия док, а после усети как лодката се разлюля и подскочи, когато Бей се хвърли на борда и грабна Ани в прегръдките си.

— Случило му се е нещо ужасно — проплака момичето. — Той е ранен, мамо, или нещо по-лошо… бил е тук, но вече не е и е ранен…

Полицаите пристигнаха за по-малко от десет минути след обаждането на Бей, три коли спряха в корабостроителницата. Бей се опита да задържи Ани, но дъщеря й се отдръпна, твърде разтревожена, за да стои на едно място. Тя слезе по дока и махна на полицаите.

— Днес сигурно няма никакви престъпления — предположи Тара. — Толкова много полицаи за толкова малко рибешка кръв.

— Надявам се да е така.

— Наистина ли? Напълно бих те разбрала, ако изпитваше нещо друго — започна Тара, опитвайки се да я разведри; но спря веднага щом видя изражението на Бей.

— Погледни Ани — тя не е на себе си. Ами ако той е ранен зле?

Когато полицаите приближиха, момичето изтича и застана до майка си. Бей говореше внимателно, опитвайки се да запази спокойствие, докато им предаваше известните й факти: че Шон е пропуснал съвещание в банката, че с Ани са дошли до лодката да го търсят и че са открили кръв на прага.

— Коя е неговата лодка? — попита полицай Пери, висок младеж с къса черна коса, който сега се усмихваше мило на Ани.

— Тази — кимна момичето и изтича до „Алдебаран“.

— Хубава рибарска яхта — поклати глава полицай Дейтън.

Бей нищо не каза, само наблюдаваше как полицаите се качват на борда. Гадеше й се; Тара я хвана за ръката и я стисна здраво. Наблюдаваха как полицаите оглеждат кръвта отблизо; вървяха бавно по палубата, поглеждайки нагоре към небето и встрани към водата. Ани стоеше на палубата, без да откъсва очи от тях.

— Защо гледат във водата? — попита внезапно тя, обръщайки се към майка си.

— Мисля, че трябва да потърсят улики навсякъде — отвърна Бей.

— Само улики?

— Да, скъпа.

Бръчката между веждите на Ани стана по-дълбока, а сърцето на майка й биеше все по-силно. Никога нямаше да прости на Шон за този момент, когато дъщеря им наблюдаваше как полицаите оглеждат водата, търсейки тялото му. И от тази мисъл кожата й стана леденостудена; тя се ужаси за съпруга си.

Един от полицаите вдигна радиостанцията си и се обади. Полицай Пери попита Бей дали знае комбинацията за катинара, за да се уверят, че Шон или някой друг не лежи ранен вътре.

— Входът е заключен отвън. Не може да е там.

— Все пак за всеки случай.

Тя се поколеба.

Не беше сигурна точно защо. Колкото повече чакаше, толкова по-добре осъзнаваше, че се страхува от онова, което ще открият вътре — Шон лежи ранен или нещо по-лошо и всички онези неща, които той криеше от нея.

— Три-пет-шест-две — изтърси Ани.

— Може ли? — попита полицай Пери, очаквайки позволението на Бей да влезе. Тя кимна.

Той отвори капака и се спусна вътре в яхтата. Полицай Дейтън го последва. Бей наблюдаваше. По чакъла изпращяха гуми; тя се обърна да погледне и видя един тъмен седан да паркира до полицейските коли. Двама мъже, и двамата с костюми, слязоха от колата, а след тях се приближиха и още двама униформени.

— Май че това са важните клечки — предположи Тара.

— Ще намерят татко, нали? — попита Ани.

— Можеш да се обзаложиш — успокои я Тара и я прегърна. — Дядо ми беше полицай и винаги мога да позная добрите следователи. Онези двамата са отлични професионалисти — веднага познавам.

Бей остави дъщеря си при най-добрата си приятелка и се качи на борда. Трябваше да види с очите си; ако той беше долу, тя също трябваше да бъде там. Хвана се за хромираната дръжка в горната част на стълбата и се спусна в каютата.

Полицаите не я забелязаха веднага. Те се бяха навели над нещо и разговаряха тихо. Каютата беше затворена и миришеше на нещо плесенясало и сладко. Яхтата се люлееше леко на дока, издавайки неравномерни приглушени звуци, когато решетките поемаха ударите върху корпуса.

Сърцето на Бей биеше лудо. Тя се замисли през сълзи за последния път, когато семейството се качи на борда: правиха екскурзия до Рейс. Ловиха костури. Били хвана най-голямата риба, а Пиджийн хвана най-много. Минаха точно покрай мястото, където отдавна, по време на лятното равноденствие, Шон й каза, че иска да полети до слънцето.