Научих и друг ценен урок от тази работа. Че ако си наистина инициативна, най-добре е да работиш колкото се може по-самостоятелно, защото другите са склонни да си седят и да жънат плодовете от твоята усърдна работа. За да се разсея след усилената работа през седмицата, ходех с приятели на един плаж с бял пясък недалеч от Амстердам, наречен Зандвоерт. Този красив плаж се простираше по цялото холандско крайбрежие и имаше малки вили с тераси и пъстро украсени ресторантчета, където може да се стои отвън и да се получи храна и освежителни напитки. Всяко ресторантче си имаше име и номер, така че ако искаш да си уговориш среща с някого, казваш “ще се видим във вил- хемина номер 24”.
В края на седмицата отидох в Зандвоерт с един търговски агент на име куук и двамата преживяхме нещо съвсем ново. Открихме ресторанта “Морски изглед 22” и живописната пъстра тълпа, която седеше пред него. Всички мъже бяха в прелестни облекла, бикини минискул, които едва прикриваха очертаните им авоари, вталени ризи, светли роби или шалове модел “св. Лаврентий”. Имаше и много маникюрирани пудели, подскачащи около тези “леки” момчета. Момичетата, както скоро открих, бяха също леки. Единствената нормална личност беше моят приятел куук. Много хубав и добре сложен, той като магнит привлече около себе си всички “пеперуди”.
Оставена сама, аз се представих навсякъде, докато стигнах до едно момиче, чието лице ми изглеждаше странно познато, макар че, доколкото си спомнях, нямах приятелки от дигите.
- Здрасти, - каза ми хубавичкото червенокосо момиче - как я карате последните няколко години?
- Аз ли? Сигурна ли сте, че имате пред вид мен?
- Да, малка мъжкаранке - каза тя, смеейки се.
- Какво искате да кажете? - Попитах я аз.
- Името ми е Хелън Карф, бях твоя учителка от горните класове и виждах как тичаш подир Хелга, докато аз, самата умирах от желание да си имам работа с теб.
Хелън Карф, която ни предаваше рисуване и дизайн, не беше от типа на “учителките”. Обличаше се елегантно, с шик и ни казваше, че е сгодена за най-красивия актьор на страната. Все пак аз бях достатъчно информирана, че нейния годеник е абсолютна пеперуда, но никога не съм си представяла, че тя, от своя страна, е лесбийка.
- Още тогава познах, че си мъжкарана, - осмели се да каже тя.
Бях изненадана да чуя това. Може да съм била здрава и добре сложена и имах къси руси коси, но като погледна снимките си от тези дни, из глеждам съвсем обикновено, симпатично момиче, спортен тип. Хелън ме хвана над лакътя. Ученичка и бивша учителка обиколиха насам натам и поговориха с момичетата. И от този ден, аз доброволно се присъединих към жените-хомосексуалистки. Най-напред тръгнах с едно момиче, на име Лизбет, която изглеждаше много женствена , когато започнахме да ходим, но след сближаването ни, започна да става все по-мъжка. Тя си подстригваше косата, носеше джинси, ризи и кецове и започна да пие и пуши като мъж. По онова време, аз не пиех и не пушех, заради един съвсем искрен договор, който бях сключила с родителите си като ученичка.
Те бяха казали, че ако не пия и не пуша, докато не навърша 18, ще ми купят моторен скутер, а като станах на 18, обещаха ми кола, ако се въздържам от тези неща, докато не навърша 21 години. Получих и скутера, и колата, и колкото и да е чудно, и до днес не съм изпила нито капка алкохол, а цигара съм запалвала само от време на време, без да вдишвам, по молба на някой ексцентричен клиент, за което ще разкажа по нататък.
Лизбет, от дигите, беше лудо влюбена в мен и се смяташе за мъжкия партньор, но с навлизането ми в лесбийството, аз открих, че съм определено “мъжкарана”, така че ние поведохме война за надмощие и скъсахме. Срещах още много момичета, с помощта на моята фризьорка, която беше също любовница на Хелън и скоро половият ми живот, стана, отчасти хетеросексуален и отчасти хомосексуален, а по някога - щастливо съчетание и от двете.
Някъде по онова време, под свое покровителство ме взе една по-възрастна светска двойка, живееща в разкошна къща от XVII век в художническата колония на принсен, остров в амстердам. Даедо, съпругът, беше мъж на 40 години, а силва, неговата жена, беше 8 години по-възрастна. Вечер, в края на седмицата, често приспивах у тях и повечето седях и клюкарствувах със силва, привлекателна, жизнерадостна жена, докато даедо, който беше собственик на някаква компания, работеше в кабинета си.
Една вечер, в нейната спалня, тя ме помоли да и направя масаж на гърба. Току-що беше излязла от банята и лежеше по корем на леглото.
Читать дальше