Ксавиера Холандер - Професия проститутка

Ако тя играеше тенис и аз играех тенис. Ако тя отидеше на езда и аз отивах, а когато тя влезе в снобския гребен клуб, и аз влязох в него, макар че той беше откровено антисемитски. Обичах да гледам как тя се поклаща назад напред на скамейката в лодката по шорти, да отивам след нея под душа и да искам да насапуни- сам цялото и великолепно тяло, докато тя стоеше без нищо на себе си, освен банската си шапчица.

Когато Хелга стана по-зряла, тя започна да разбира моето абсолютно заслепление и започна да ме дразни, което още повече ме влудяваше и цели 2 години аз я обожавах и желаех, даже и след като бях изгубила девствеността си от едно момче на 17 години. За повечето момичета самото дефлориране е едно от най-значителните събития в младия им живот. За мен то беше техническа подробност. Бях ходила вече 2 години с моя постоянен приятел, бяхме си играли и опипвали един друг, но никога не бяхме правили “всичко до край”.

В Холандия, младежите са строго пазени и макар че се шляехме покрай вятърните мелници и покрай дигите, никога не ни се отдаде да налучкаме нужната комбинация от смелост и удобен случай. Начинът, по който това стана, в апартамента, даден под наем от приятел, беше съвсем обикновен и ни най-малко не приличаше на диво изнасилване - нямаше нито кръв, нито болка. Имах само приятното, си гурно усещане как пенисът на приятеля ми, навлезе в мен докрай, дви жейки се напред и назад, с все по-засилващ се ритъм, докато накрая ек сплоадира и ме остави сгорещена и мокра. Трябва да призная нещо по-важно - от момента, в който загубих девствеността си, станах абсолютно необуздана полово, даже заради това зарязах постоянния си приятел.

Не ме беше грижа с кого го правя, даже и да беше мой роднина. Всъщност, идеята за вкусване на забранения плод, правеше кръвосмешението още по-вълнуващо. Единственото табу беше да не се правят бебета и толкова. През ранната младост, когато за първи път чух за тези неща от по-големи приятели, искаше ми се да имам по-голям брат, с който да ги правя. По-късно задоволих желанието си за забранения плод и наистина го направих с някои от членовете на нашето семейство. И не случайно. Първият ми опит беше с братът на моята майка, любимият ми чичо, който ме обичаше с бащинска любов, когато бях дете и с много по-плътска, когато навлязох в пубертета.

В края на една седмица, родителите ми ме взеха със себе си, за да посетим семейството му в Дюселдорф, Германия и с него се уговорихме да се измъкнем в един мотел. Но перспективата за тайното приключение така явно го развълнува, че жена му се досети какво е намислил. Тя не го изпусна от очи, докато нашето семейство не се върна в Астердам, така че от цялата работа нищо не излезе.

Втората семейна афера беше по-успешна и се случи няколко години по-късно, 28 годишния син на друг мой чичо, който беше посетил нашето семейство през лятото. Той беше едър, снажен млад германец и съвсем не девствен. Мое задължение беше да го извеждам и да му показвам града, и даже ми беше разрешено да се прибирам след полунощ, защото съм със свой роднина. Първата вечер му показах обикновените туристически обекти и го изпратих да се прибере рано. На втората вечер му показах увеселителните места, като “момичета на витрини”, в узаконения квартал за публични домове край каналите на амстердам, след това го отведох в хотела и го прелъстих. Не беше лош, но и нищо осо бено, типичен млад немец без нищо романтично в душата си.

По това време, вече бях завършила училище с отличие, една година учих музика и след това отидох да работя в една от най-големите рекламни агенции в амстердам като помощник-счетоводител. От момента, в който постъпих на работа, аз се отнасях към задълженията си с много ентусиазъм и всеотдайност, както вършех всичко друго в живота си и го върша и днес. Работата беше добра, но не даваше, както казват в амер ика, “възможност за растене”, така че реших да опитам нещо друго.

Даже през първите дни имах желание да бъда номер едно. Бях чула, че агенцията по работна сила обявява конкурс за най-добра секретарка-полиглот в холандия и бидейки конкурентно способна и амби циозна, аз реших да се явя на него. Конкурсът беше за най-добър машинопис, стенографиране на 4 езика, превод, маниери и лични качества. След няколко изпита се стигаше до финала, на който, от всеки участник се искаше да напише стихотворение от 200 думи като рекламен памфлет на агенцията по труда и работната сила.

Аз бях най-младата от 60 участнички - и се случи да бъда най-добрата. Спечелих титлата “секретарка номер едно в холандия”. Последваха телевизионни интервюта, статиите във вестниците и пътуване до англия, както и награда от 1000 долара и аз бях назначена за ръководител на секция в работна сила, работа, която по съвпадение прилича на тази, която върша и днес. Клиентът иска услуга, а аз изпълнявам желанието му, като намирам най-подходящото лице за извършване на тази работа. Именно тогава открих, че имам най-вече администраторски талант в качеството си на посредник.