Сильвия Дэй - Екстаз

— Колко си променена — продума.

— Разбира се. Толкова, че не ме позна по-рано днес.

— Господи! Мислиш, че не съм разбрал коя си? — Обърна се, но от това не ми стана по-леко. В гръб изглеждаше също толкова великолепно, колкото и в лице. — Не можеш да се скриеш от мен, Джия. Бих те разпознал и с вързани очи.

За миг изненадата и объркването сковаха езика ми. В рамките на няколко секунди бяхме преминали от дистанцирано и делово общуване към пареща интимност.

— Какво търсиш тук, Джакс?

Бившият ми любовник отиде до прозорците и се загледа в нюйоркския пейзаж. Недалеч от сградата зеленееше Сентрал парк, вече изпъстрен с есенно червено и оранжево като ярко цветно петно насред бетонната джунгла.

— Ще направя всичко възможно, за да убедя Лей Янг да си играе с някой друг.

— Няма да стане. В тази сделка има личен елемент.

— В бизнеса не бива да има нищо лично.

Отстъпих към прага, готова да избягам. Заседателната зала беше широка и просторна, външната й стена бе с прозорци от пода до тавана, а от коридора я отделяха прозрачни стъклени прегради. Другите две стени бяха боядисани в успокояващо бледосиньо. Отдясно бе разположен бар, зареден със скъпи питиета, а отляво — огромен екран. Въпреки това Джакс сякаш изпълваше цялото пространство и аз се чувствах като в клетка.

— Нищо лично, така ли? — повторих думите му и си спомних как един ден просто не бе дошъл. Минаха още много дни, а той така и не се появи.

— Между нас нещата бяха много лични — отвърна с дълбок и дрезгав глас. — Преди време.

— Не бяха — възразих. „Поне за теб…“

Обърна се рязко към мен и аз неволно направих крачка назад, въпреки че ни делеше цяла стая.

— Значи не си ми обидена. Чудесно. Защо да не продължим оттам, докъдето бяхме стигнали? Срещата ми с Янг ще мине бързо. Когато приключа, можем да отидем в хотела, където съм отседнал, и да се опознаем наново.

— Майната ти! — процедих през зъби.

Джакс изви устни и на бузата му се открои изкусителната трапчинка. Ах, как го променяше и как прикриваше опасната му природа с илюзията за момчешки чар.

Едновременно мразех и обожавах тази игрива малка вдлъбнатинка.

— Ето те и теб! — възкликна бившият ми любовник с неприкрито победоносен тон. — Почти успя да ме заблудиш, че онази Джия, която познавах, вече я няма.

— Не си играй с мен, Джакс. Под достойнството ти е.

— Искам теб под достойнството си.

Знаех си, че ще каже нещо подобно, ако му дам повод, но все пак исках да го чуя. Трябваше да го изрече на глас. Когато ставаше дума за секс, беше прям, чувствен и първичен като животно. Харесваше ми, защото и аз бях такава с него.

Алчна. Ненаситна. От нищо друго на света не ми ставаше толкова хубаво.

— Излизам с друг — излъгах.

На вид не трепна въобще, но ми се стори, че съм го жегнала.

— С онзи Уилямс ли? — попита с подчертана небрежност.

— Здравейте, господин Рътлидж — поздрави Лей и пристъпи грациозно на убийствените си сандали „Джими Чу“ с висок ток и отворени пети. — Ще приема, че посещението ви е приятна изненада.

— Би могло да бъде. — Джакс насочи цялото си внимание към шефката ми. Почувствах се излишна.

— Оставям ви — обадих се и тръгнах да излизам. Лей потърси очите ми. Разбрах мълчаливото послание. Трябваше да поговорим скоро.

Не погледнах повече към Джакс, но долових същото послание и от него.

Обадих се на Чад Уилямс още щом преминах през въртящите се врати на входа на сградата.

— Здрасти — казах, когато чух плавния и мързелив южняшки акцент. — Обажда се Джиана.

— Надявах се да ми звъннеш.

— Имаш ли планове за вечеря?

— Ами… мога да ги отменя.

Усмихнах се, въпреки че почувствах лека вина спрямо човека, когото щяха да пренебрегнат заради мен. Все пак беше приятно да погъделичкат егото ми. Самоувереността ми бе леко наранена след срещата с Джакс.

Не можех да забравя как се държеше с мен преди години. Беше палав, закачлив, любвеобилен. Ако затворех очи, лесно можех да си представя как се приближава зад гърба ми, отмята косата от рамото ми и впива красивите си устни в шията ми; да чуя как стенеше името ми, когато беше в мен, сякаш удоволствието бе непоносимо силно.

— Джиана? Там ли си?

— Да, извинявай. — Започнах да вадя фибите, които прибираха изправената ми коса в стегнат и гладък кок. — Знам един симпатичен италиански ресторант. Уютен. Непретенциозен. С отлична кухня.

— Имаме уговорка.

— Ще се обадя на шофьора. Мога да те взема след около петнайсет минути. Как ти звучи?