Сильвия Дэй - Екстаз

Боже, как знаеше.

Облечен със сив пуловер с шпиц деколте и стилен свободен панталон в по-тъмен цвят, изглеждаше като успешен мъж в отпуск, но мен не можеше да подведе. Джаксън Рътлидж никога не си вземаше почивка. Работеше здраво, забавляваше се здраво и чукаше здраво.

Посегнах към чашата с вода с трепереща ръка и мислено отправих молитва да не ме разпознае. Не изглеждах по същия начин като момичето, което някога се бе влюбило безнадеждно в него. Вече не бях същата.

И Джакс бе някак различен. По-слаб. По-жилав. Лицето му бе още по-впечатляващо заради непривичната острота в линията на челюстта и скулите. Вдишах дълбоко, но на пресекулки, когато спрях поглед върху тялото му. Реагирах на присъствието му така, сякаш ми бе нанесен физически удар.

Дори не забелязах, че Иън Пембри е с него, докато не се спряха пред нашата маса.

— Каква е вероятността Джаксън Рътлидж да има роднинска връзка със сенатор Рътлидж? — попита Лей с кадифено гладък тон, когато се настанихме на задната седалка на колата й. — Или с когото и да било от семейство Рътлидж?

Шофьорът потегли, а аз извадих таблета си и започнах да цъкам по него — нуждаех се от извинение да не поглеждам шефката си в очите. Боях се, че ще издам твърде много, а с проницателния си поглед тя веднага щеше да долови колко съм разтърсена.

— Стопроцентова — отвърнах, вперила очи в екрана на таблета и в прекрасното лице, което се бях надявала да не видя никога повече. — Джаксън и сенаторът са братя.

— Какво, по дяволите, прави Иън с човек от клана Рътлидж?

И аз си бях задала същия въпрос, когато сделката, за която бях работила толкова усърдно, се сгромоляса пред очите ми. Бяхме дошли с договори и писалки, а си тръгнахме с празни ръце. Съвсем изпуснах края на разговора в мига, в който Джакс позволи на Стейси да лепне превъзбудена целувка на бузата му. Бученето на кръвта в ушите ми бе заглушило всичко останало.

Лей барабанеше безшумно с аления си маникюр по тапицираната кожена дръжка на вратата. Манхатън се простираше край нас — по улиците гъмжеше от коли, по тротоарите — от хора. От отдушниците на изровените под земята тунели се виеха изпарения, а от висините ни притискаха сенки — огромни небостъргачи скриваха слънцето.

— Нямам представа — отвърнах смутено, леко уплашена от енергията, която струеше от шефката ми. Беше като тигрица, готова за лов. Имаше ли представа Джаксън що за звяр е събудил, когато се изпречи на пътя на Лей?

— Джаксън е единственият от мъжете в клана Рътлидж, който не заема политическа длъжност някъде из страната — добавих. — Управлява „Рътлидж Кепитъл“, фирма за рисков капитал.

— Женен ли е? Има ли деца?

Ядосвах се, че знам отговора на този въпрос, без да го търся.

— Нито едно от двете — отвърнах., — Волна птица е. Даже твърде волна. Предпочита да се появява на публични места с дългокраки блондинки от сой, но не би отказал да се пъхне между чаршафите и с по-сочно парче.

Нямаше да забравя как ме бе описала веднъж Алисън Келси, съпруга на един от братовчедите на Джакс: „Ти си сочно парче, Джиана. Мъжете обичат да чукат такива като теб. Чувстват се сякаш правят секс с порнозвезда. Но след време това ги отблъсква. Наслаждавай се, докато не си му омръзнала.“

Мелодичният глас и жестоките думи на Алисън ехтяха в ума ми и ми напомниха защо изправих естествено къдравата си тъмна коса и спрях да поддържам ноктопластиката с френски маникюр, с която се чувствах толкова секси. Не можех да направя нищо, за да прикрия онова, което ми бяха дали гените ми — прекалено пищен задник и големи цици, но се стараех да туширам всичко останало по себе си и се стремях да изглеждам по-скоро елегантна, отколкото сочна .

Лей ме изгледа остро:

— Разбра всичко това за пет минути в интернет?

— Не — въздъхнах, — за пет седмици в леглото му.

— Ааа! — В тъмните й очи проблясна хищно пламъче. — Той бил значи. Е, току-що стана още по-интересно.

През остатъка от пътя до офиса се подготвях мислено за момента, в който Лей щеше да ми каже, че конфликтът на интереси е проблем. Отчаяно търсех начин да го омаловажа.

— Не беше нищо сериозно — обясних на шефката си, докато се качвахме с асансьора. „Поне за него“, добавих наум. — Нещо като свалка за една нощ, но малко по-продължително. Мисля, че дори не ме разпозна преди малко.

По дяволите, как ме заболя от това! Дори не ме погледна.

— Джиана, ти не си жена, която мъжете забравят лесно — изгледа ме Лей замислено. — Мисля, че можем да се справим с положението, но ти готова ли си? Ако има опасност нещата да станат твърде лични за теб, трябва да го обсъдим още сега. Не ми се ще да те поставям в неудобна ситуация. А и не искам да излагам бизнеса си на риск.