Сильвия Дэй - Екстаз

— Научих много от него — продължи събеседницата ми. — С времето осъзнах, че и той е получил поне толкова, колкото аз. — Замълча и се замисли. — Усещам, че вече съм твърде привързана към начина, по който правя нещата винаги. Нуждая се от свеж поглед. Искам да ме подхранва гладът на някой друг.

— Трябва ви протеже, така ли?

— Именно — изви устни в усмивка. — Не го бях осъзнала, докато ти не ме насочи към тази мисъл. Знаех, че ми липсва нещо, но не можех да определя какво.

Пърхах от въодушевление, но се постарах да запазя тона си официален. Обърнах се към събеседничката си:

— Ако ме искате, готова съм.

— Забрави за нормалното работно време — предупреди ме Лей. — Това не е служба от девет до пет. Ще те търся през почивните дни и може дори да ти позвъня посред нощ… Работя непрекъснато.

— Нямам нищо против.

— Аз имам. — Анджело изникна зад нас. Всичките ми братя бяха разбрали с кого разговарям и както винаги не бяха никак срамежливи. — Искам да се виждам с нея от време на време.

Сръгах го с лакът. Живеехме заедно в обширен, полузавършен мансарден апартамент в Бруклин — аз, тримата ми братя и съпругата на Анджело, Денийз. Непрестанно мърморехме, че се виждаме твърде често.

Лей подаде ръка и се представи на Нико и на Анджело, а след това и на майка ми, която се приближи, за да види за какво е цялата тази суетня. Татко и Винсент помахаха от прозорчето на кухнята. След миг пред гостенката се появи меню, панерче с пресен хляб и зехтин, произведен от малка ферма в Тоскана.

— Как е панакотата? — попита ме Лей.

— Няма да намерите по-добра — уверих я. — Вечеряла ли сте?

— Още не. Урок номер едно: животът е кратък. Не отлагай хубавите неща.

Прехапах долната си устна, за да не се усмихна твърде широко.

— Това означава ли, че получавам работата?

Лей вдигна своята чаша с шампанско и кимна отсечено:

— Наздраве!

— Божичко, каква тръпка! — възкликна Лей, докато потропваше с крак под масата в безоблачния септемврийски следобед. — Никога няма да ми омръзне.

Усмихнах се широко. През месеците, откакто работех за компанията й, се бях заразила с нейния вирус. Бяхме преживели много силни моменти заедно, но днешният бе много специален. След месеци на хитри ходове и ухажване ни предстоеше да сключим сделка, с която щяхме да отмъкнем две от най-ярките звезди на Иън Пембри под носа му. С този съкрушителен удар Лей щеше да се разплати за онова, което нейният бивш съдружник й бе причинил преди много време.

Шефката ми беше облечена подходящо за случая, аз — също. Дизайнерската й рокля от „Даян фон Фюрстенберг“ беше класически модел в любимото й червено. В съчетание с черните ботуши й придаваше дързък сексапил. Аз за първи път носех новия си топ в тъмно злато, който бях успяла да докопам от есенната колекция на „Дона Каран“, и панталон тип „цигара“, комбиниран с него от дизайнерката. Тоалетът беше шикозен и отразяваше новото ми „аз“ — една по-различна Джиана, която бе претърпяла голяма трансформация през последната година.

Нямах търпение да приключим сделката и отправих поглед към входа на хотелския бар. В същия момент сякаш по поръчка се появиха близнаците Уилямс и усетих прилив на адреналин. Братът и сестрата бяха поразителен тандем — и двамата с червеникавокестеняви коси и изумрудени очи. Работеха като екип в кухнята и си бяха спечелили слава с домашни южняшки рецепти, на които придаваха съвременен облик с гурме съставки. Образът, който си бяха изградили, успешно продаваше луксозни готварски книги и симпатични кутийки с подправки, но истината далеч не беше толкова красива. Зад кулисите двамата не можеха да се понасят.

Именно тук бе фаталната грешка на Пембри по отношение на динамичния дует. Беше им казал да стиснат зъби и да не показват враждата си, защото ролята на успешни близнаци, която играеха, му носеше милиони. Лей им бе предложила онова, което най-много искаха — възможност да се разделят и всеки да засияе със собствен блясък, но да продължат да извличат дивиденти от съперничеството си, изиграно като закачка. Намерението й беше да създаде верига ресторанти с дуели в кухнята на територията на световноизвестните казина и хотели „Мондего“.

— Чад, Стейси — поздрави ги Лей и двете станахме на крака. — Изглеждате зашеметяващо.

Чад се приближи и ме целуна по бузата, преди дори да каже „здрасти“ на шефката ми. Флиртуваше с мен от известно време и това се бе превърнало в част от преговорите ни.