Сильвия Дэй - Екстаз

— Ще направя малко проучване, след като поговоря с Чад — обещах, докато излизах заднишком от кабинета, — за да видя каква може да е връзката между Пембри и семейство Рътлидж.

— Добре — кимна Лей. Опря лакти на бюрото си, събра връхчетата на пръстите си и облегна брадичка върху тях. Погледна ме внимателно. — Извини ме за въпроса, Джиана, но обичаше ли Джаксън?

— Мислех си, че и двамата се обичаме.

Лей въздъхна:

— Иска ми се поне този урок жените да не научаваха по трудния начин.

Преди да тръгна към приемната, грабнах от чекмеджето на бюрото дамската си чанта и я стиснах здраво като талисман, който можеше да ми помогне да изчезна от погледа на Джакс, преди да е разбрал коя съм. Стори ми се, че отне цяла вечност да стигна до фоайето на офиса.

Трудно ми бе да преглътна мисълта, че този мъж все още ми въздейства толкова силно. Беше част от живота ми само за кратко. След него бях излизала с други двама и си мислех, че вече съм го преодоляла.

Когато завих зад ъгъла, го заварих да разглежда рафтовете с най-продаваните ни готварски книги. Дъхът ми спря. Високата му, силна фигура сега се открояваше в целия си блясък, подчертана от майсторски ушит по поръчка костюм, с който показваше уважение към Лей. Не можех да не го оценя. Никога не го бях виждала на живо, облечен толкова официално. Все пак се запознахме не къде да е, а в бар — излязла бях със състуденти, а той беше на ергенско парти.

Трябваше да се досетя още тогава, че нещата няма да свършат добре.

Господи, беше великолепен! Тъмната му коса бе късо подстригана отстрани и на тила и малко по-дълга на темето. Очите му бяха толкова наситено кафяви, че изглеждаха почти черни. Погледът под гъстите мигли бе неумолим и пронизващ. Как изобщо съм могла да си помисля, че има меки и топли очи? Заслепили ме бяха сочната, чувствена уста и онази подла трапчинка. Нямаше нищо меко в Джаксън Рътлидж. Беше твърд и жесток, безмилостен човек.

Докато се приближавах към него, той ме огледа от главата до петите бавно и старателно, от което кожата ми настръхна.

Беше известен ценител на женската красота. Казах си, че няма значение коя съм, все щеше да ме изпива с тези очи. Но знаех, че не е така. Тялото ми го помнеше. Помнеше докосванията му, аромата му, усещането за допира на кожата му до моята…

Ако се съдеше по изпепеляващия му поглед, същите спомени пламтяха и у него.

— Здравейте, господин Рътлидж — поздравих го формално, защото още не беше показал по никакъв начин, че ме е разпознал. Изговарях всяка дума внимателно, със сдържан глас, който не беше съвсем моят. Напоследък вече не ми се налагаше да мисля как да скрия бруклинския си акцент, но в присъствието на Джакс губех и ума, и дума.

Бях готова да загубя ума си по него.

— Госпожа Янг ще излезе след няколко минути — продължих, след като спрях нарочно на метър-два от посетителя. — Ще ви придружа до заседателната зала. Желаете ли чаша вода? Кафе? Чай?

Джакс си пое дълбоко въздух и изрече:

— Не, благодаря.

— Тогава ме последвайте, моля. — Тръгнах пред него и се насилих да се усмихна на Лакони, когато минавах покрай бюрото на рецепционистката. Долавях аромата му с леки нотки на бергамот и подправки. Усещах погледа му върху гърба, задника и краката си. Чувствах се ужасно неловко и мислех за всяка крачка, която правя.

Не каза нито дума, а и аз не смеех да проговоря, защото гърлото ми беше толкова пресъхнало, че се страхувах как ще прозвучи гласът ми. Обзе ме страшен копнеж — изпитвах почти отчаяна нужда да го докосна по начина, по който ми бе позволено преди време. Трудно ми беше да повярвам, че този мъж е бил в леглото ми. В мен. Как изобщо съм имала куража да се изправя пред такъв човек?

Олекна ми, когато стигнахме до конферентната зала. Щом натиснах дръжката на вратата, усетих колко приятно хладна е на допир.

Дъхът му се плъзна като лек полъх покрай ухото ми:

— Докога ще се преструваш, че не ме познаваш, Джия?

Притворих клепачи, когато измърка името, с което само той ме наричаше.

Отворих вратата и прекрачих в стаята, но не пуснах дръжката, за да е пределно ясно, че нямам намерение да оставам.

Джакс се приближи и застанахме лице в лице. Извисяваше се малко повече от една глава над мен, въпреки че носех токчета. Държеше ръцете в джобовете си, надвесил лице над моето. Беше в личното ми пространство. Доста интимно. И твърде добре познато.

— Отдръпни се, моля те — промълвих тихо.

Раздвижи се, но не в посоката, в която очаквах. Извади дясната си ръка от джоба и прокара длан от лакътя до китката ми. Усетих докосването през копринения плат на тъмносинята си блуза и мислено благодарих, че съм с дълги ръкави, които скриват настръхналата ми кожа.