Логан Бел - Библиотекарката

— Не ме мисли. Взела съм си доста книги.

— А, освен това се обади майка ти… два пъти — информира я Карли и й подаде лилава бележка, надраскана нечетливо с перманентен маркер.

С идеята да намали разходите си след преместването в Ню Йорк, Реджина се беше отказала от мобилния си телефон. Сладкият резултат от това й решение беше, че майка й нямаше денонощна възможност за връзка с нея. За жалост обаче всеки познат на Реджина, притежаващ стационарен телефон, плащаше пресолено.

Реджина смачка бележката и я пъхна в джоба си.

* * *

Събуди се от тупурдия, каквато само проникването в апартамента й с взлом би могло да предизвика. Поне в началото така й се стори. Не след дълго осъзна, че всъщност чува как леглото на Карли се блъска в стената на нейната стая.

Трясъците бяха придружени със стенания и несъмнено излишното възклицание от страна на Карли: „Чукай ме!“.

Дочу се и мъжко стенание. Блъскането на дървения креват в стената се усили и ускори, а животинските им ревове говореха по-скоро за насилие, отколкото за наслада. В следващия момент всичко утихна.

Реджина осъзна, че дишането й се е учестило. Не знаеше дали е от стряскащото събуждане или от естеството на звуците от съседната стая. Изживяването беше едновременно обезпокоително и възбуждащо и това я притесни повече от факта, че буквално страда от безсъние заради сексуалния живот на съквартирантката си.

Наясно беше, че не е в час, що се отнася до въпросите на секса; девствеността на нейната възраст беше нещо немислимо за повечето хора. Но в такава действителност живееше — действителност, за която не береше грижи, докато не се премести в Ню Йорк и не откри, че е закъсняла за купона.

Не че планираше никога да не прави секс. Не се беше обрекла на девственост или нещо подобно. Просто все още не й се беше представила подходящата възможност. Приятелите от родния град й разправяха, че е време да се опомни — че мъжете постоянно я оглеждат и много от тях биха я поканили на среща, стига от време на време да си показваше носа от входната врата. „Гледаш на живота твърде сериозно“ — често коментираха. Вероятно си мислеха, че не обича да се забавлява. А всъщност просто отидеше ли на купон, страдаше от гузна съвест, че пропилява времето си за четене. Плашеше я фактът, че всеки мъж, по когото си паднеше, представляваше заплаха за най-важното в живота й: учението. Усърдната работа. Подготовката за светло бъдеще.

Съсредоточи се. Все това й повтаряше майка й. Вечно я увещаваше, че единствената работа на момчетата е да отвличат вниманието й — „най-надеждният начин да се отклониш от релсите“. Нея самата я беше споходила такава съдба, предупреждаваше я назидателно. Реджина беше чувала тази история стотици пъти: майка й често си спомняше как се е „отказала от мечтите си“, за да бъде опора на баща й по време на следването му в училището по архитектура и ранните години на кариерата му — а след това пък забременяла с Реджина. „И какво направи баща ти — умря си и ме остави сама да се оправям. Никой не обича да си представя какво е най-лошото, което може да му се случи, Реджина. Разчитай единствено на себе си.“

Реджина погледна часовника. Два часът сутринта. Оставаха й пет часа сън.

Смях, последван от поредния стон.

Реджина легна по гръб и се помъчи да заспи отново. Нощницата й, сива памучна рокличка от „Олд Нейви“, се беше набрала около кръста й. Тя я пооправи, но без да покрива с нея бедрата си. Замилва корема си в опити да се поотпусне, да се унесе в блажен сън. Сякаш по своя собствена воля, ръката й се спусна към ръба на бикините й.

Спря така. В съседната стая беше тихо.

Реджина пъхна ръка под бельото си и пръстите й се плъзнаха нежно между бедрата й. Мисълта за мъжа едва на няколко сантиметра разстояние от другата страна на стената едновременно я възбуди и отнесе в размишления. Дълго време беше минало, откакто я бе докосвал мъж, а малкото й интимни изживявания можеха да се опишат като непохватни и малоценни. До такава степен, че вече й беше почти невъзможно да си представи нечия чужда ръка на това крайно лично и чувствително място, да се отдаде на фантазии, че нечии чужди пръсти я карат да се подмокри, сетне провлизат в нея, излизат, пак я изпълват, и така, докато не предизвикат толкова желания завършек. Ускори ласките, усещайки с пръста си пулсиращите стени на вагината си, поклащайки ханша си в ритъм. Почувства онзи познат сладък екстаз, после се отпусна върху смачканата възглавница. Сърцето й туптеше лудо.