Ласе Браун - Лейди КАЛИГУЛА

Изкикоти се, след това вдигна тост за Златен чар с Муций и останалите наоколо.

– Чух, че императорът говорел за ездата ви с огромно възхищение – подхвърли Муций небрежно, просто за да провели реакциите ѝ. Тя се изчерви. Аха! – помисли си византиецът, смущава се дори когато мисли за него. Зачуди се дали идеята за брака е на Калигула или на баща ѝ, крал Тюдор. Но дори и да е на баща ѝ, Калигула сигурно е проявил някакъв извратен интерес към нея, иначе никога нямаше да приеме да се оженят.

Муций продължи да я разпитва за конете и надбягванията ѝ. Междувременно гледаше как Никия и Зине се приближават към масивните телохранителки на Лейди. Момичетата му ги заговориха, но двете руси бритки, една глава по-високи от гъркините, не откъсваха очи от Лейди и не отговаряха, вдървени като истукани. След малко се появи и Ромул и кимна на Муций отдалеч.

– Нека ви разкрия една тайна, ваше височество – каза Муций и с това започна атаката срещу целомъдрието ѝ. – Притежавам най-фантастичния жребец, който някога сте виждали.

– О, нима? – попита Ладиса скептично. – Как му е името?

– Инцитатус.

– Инцитатус? Никога не съм чувала за него.

Муций намигна на ездачите. Те погледнаха Лейди с престорена изненада от невежеството ѝ относно римските коне шампиони. Сводникът хвърли поглед зад Лейди и видя, че двете телохранителки вече гримасничат като идиотки и се мятат в ръцете на Никия и Зине.

– Инцитатус е спечелил двайсет и пет надбягвания за три години, след това, също като Златен чар, се оттегли от състезания – продължи Муций сериозен като змия, дебнеща мишка.

Ездачите потвърдиха и Ладиса им повярва, без да има ни най-малка представа, че зад гърба ѝ момичетата на Муций нежно избутват телохранителките ѝ през тежките завеси и ги отстраняват от сцената.

– Инцитатус се е превърнал в най-продуктивния жребец на света. Никоя кобила не може да му устои – продължи Муций с ясното съзнание, че неговите момичета са изпълнили своята част от плана.

– Къде го държите? – попита Ладиса, като едвам прикриваше любопитството си.

– Тук, в конюшните на Ромул – отвърна Муций.

– О, това е интересно – отбеляза бритката и бедрата ѝ леко потрепнаха на пейката, което византиецът отчете като знак за сексуална възбуда.

– Днес успешно възкачи няколко кобили тук, в Рим, и моите коняри ще го отведат в Етрурия (днешна Тоскана) преди да се съмне – съобщи Муций половината истина.

Лейди махна разочаровано с ръка.

– Не искате ли да го видите, преди да го отведат? – предложи Муций с мазна усмивка.

– О, ами... защо не? – отвърна Лейди с добре прикрито вълнение. – Мога ли да взема двете си слугини с мен?

– Разбира се, че може, ваше благородие – отговори сводникът и ѝ помогна да се изправи. Знаеше, че да я вдигне от мястото ѝ беше най-добрият начин да предотврати отказа ѝ, щом открие, че двете телохранителки са напуснали поста си.

Ладиса се огледа и се намръщи.

– Хм, няма ги... – промърмори.

– Кой го няма, ваша светлост? – попита Муций с престорена изненада.

– Моите телохранителки – отвърна тя.

В този момент друга порне на Муций, русокоса девойка, която се бе подстригала и облякла като момче, се приближи към сводника и Лейди.

– Моля да ме извиниш, Муций – каза приличащото на момче момиче. – Колесницата, която ще откара Инцитатус, пристигна. Мъжете чакат в кливуса (градска улица) и искат разрешение да започнат да товарят.

– Кажи им да изчакат, Фулвия – нареди ѝ Муций, небрежно поглеждайки съм Ладиса, която бе подочула разговора му с момичето.

– Все още ли искате да видите Инцитатус в конюшните, ваше височество? – попита я Муций, сякаш ѝ правеше услуга.

Лейди пак се огледа за телохранителките си, които никакви ги нямаше.

– Можем да вземем Фулвия с нас за ваше спокойствие – предложи Муций с невинен поглед. Фулвия се поклони на бритската принцеса.

– Добре, Муций, да вървим – съгласи се Лейди и кимна сякаш да убеди сама себе си, че взима правилното решение.

Октавия стоеше в другия край на претъпканата таверна с галициеца на Муций и видя как сводникът, Лейди и момичето тръгнаха към задната врата. Опита се да поеме в същата посока, но галициецът застана пред нея.

– Моят доминус ми нареди да чакаме тук заедно – каза и вдигна горната си устна.

– Не сега, млади човече. Моята домина пък ми заповяда да следя бритската принцеса и да я следвам навсякъде.

– Съжалявам, млада жено – отвърна галициецът и я спря. – Трябва да си изпълнявам заповедите.