Ласе Браун - Лейди КАЛИГУЛА

– Как се чувствате, принцесо? – попита робинята с искрена загриженост за физическото и психическото състояние на Друзила.

– Поуспокоена, но все още гореща като пещ – отвърна Друзила и се протегна в леглото като котка след хубаво по-хапване.

– Радвам се за вас, домина. Вече е почти полунощ.

Друзила стана. Октавия я изми, след това извади от чантата си парче бомбикс (мек тънък плат, ползван най-често за препаски) и го стегна около слабините на господарката си, като го промуши първо между краката ѝ и после го завърза за тънкия ѝ кръст. Синята туника все още беше в добро състояние, а огледалото от лъсната мед в спалнята я показваше красива и вдъхваше на Друзила увереност в собствената ѝ хубост.

Върна се в трапезарията, последвана от Октавия. Всички свещи бяха в готовност да бъдат запалени в чест на Рождението на слънцето. Факлите и маслените лампи бяха загасени и всички зачакаха главния роб на къщата да започне да отброява до полунощ. При сигнал всеки запали най-близката свещ. Слънцето се роди отново, както ставаше от векове на 25 декември всяка римска година. Гостите заликуваха, замолиха се, запрегръщаха се и започнаха да вдигат наздравици за божествената звезда, която поддържа живота на всички.

Друзила и Месалина, грейнали от щастие, се прегърнаха с взаимно възхищение и радостни от привилегията и правото си да останат още една година чувствени и провокативни като истински римски жени от онова време.

– Чух някакви слухове, че Кал ще се жени за бритската ездачка. Вярно ли е? – попита Месалина.

– Да. Тя е дъщеря на британския крал Тюдор.

– Хм, не го знам. И защо ще го прави? Да не е някаква политическа каша?

– Ами Кал също така е и сексуално привлечен от нея.

– Охо! Ще я направи ли римска императрица?

– Вероятно... След една година.

– Да му се не види, Друди! Тя може да се превърне в заплаха за властта ти като имперска принцеса.

– Знам, Миси. Но много скоро ще я спра.

Месалина се съмняваше, че Друзила ще рискува да си навлече гнева на Калигула, който несъмнено щеше да е бесен, ако разкрие заговор срещу жена си.

– Кал чука ли те още? – попита тя.

– Да, разбира се. Но ще го оставя малко да си поиграе с новата си невеста.

– Добре! Бързо ще му омръзне.

– Откъде разбра за женитбата на Кал с бритското момиче?

– Хм, чакай да си помисля. Как ѝ беше името?

– Ладиса, но ѝ викат на галено Лейди.

– О, да, Лейди... Мисля, че Апулий, моят освободен роб, чул, че правела моминско празненство. Той ми каза.

Друзила вдигна едната си вежда. Какво обещаващо съвпадение.

– А знаеш ли къде?

– Хм... Чакай да си спомня. Да! В таверната на Ромул в Субура (известен римски квартал).

Мястото беше доста обикновено за една принцеса, дори и варварска. Но тогава Друзила си спомни, че таверната на Ромул е любимо място на римските и чуждоземните ездачи и водачи на колесници и изборът на Ладиса ѝ се стори логичен.

– Защо не отидем там? – предложи тя и вирна брадичка.

– Какво си намислила, братовчедке? – попита Месалина, като притвори очи. – да я премахнеш?

– Не, не... Просто да проверя... А и можем да намерим някои красиви популари (работници) и много гладиатори.

Месалина извика превъзбудено и потърка бедрата си в тези на Друзила, за да покаже радостното си предчувствие за неочакваното приключение, в което се канеха да скочат.

Двете млади благороднички се загърнаха в своите пенули (дълги наметки с качулки) и поеха с луксозната носилка на Друзила през центъра на Рим. Когато наближиха таверната на Ромул в Субура, императорската сестра нареди на робите да спрат в една къса тъмна пресечка. Не беше време да парадират с положение, тъй като двете принцеси бяха инкогнито и се представяха за хетери.

Октавия, чиято коса беше сресана както трябва от двете страни на лицето ѝ, беше изпратена в таверната преди тях. Месалина и Друзила я последваха отделно една от друга. Имаха известни затруднения да си проправят път през уличната тълпа, но тъй като проститутките бяха на голяма почит сред римското гражданство, бяха посрещнати радушно с пощипвания по бедрата и най-накрая успяха да стигнат невредими до таверната.

Мястото беше претъпкано. Все още се осветяваше от свещите, които всички бяха запалили в полунощ. В мазето около грубите дъбови маси към две дузини ездачи, водачи на колесници, собственици на коне, конекрадци и търговци пиеха, ядяха, смееха се, играеха на зарове и се занасяха с любовници, съпруги и проститутки. Ромул пълнеше каните с бира и вино. Двете му съпруги Теренция и Папила сервираха на клиентите заедно с десетина слугини, които шетаха в добро настроение, сновейки между кухнята и залата. На издигната в ъгъла платформа двойка актьори играеха бездарно сцена от "Орфей и Евридика". На втория открит и обграден с парапет етаж други клиенти пееха плебейски песни и насърчаваха двамата актьори по-бързо да се впуснат с копулация.