Клайв Баркър - Кървави книги (Том 3)

Беше късно за любов; слънчевата светлина беше само спомен. Дали светът си отиваше, като притъмняваше, докато умирах, или се намирахме толкова дълбоко, че слънцето не можеше да ни достигне? Вече не изпитвах паника и ужас — сърцето ми беше спряло да бие, въздухът не излизаше болезнено от дробовете ми. Усетих, че ме завладява покой.

Спътниците ми охлабиха хватката си и ме предадоха на течението. Морето ме похити: открадна кожата и мускулите ми, вътрешностите, очите, ноздрите, езика, мозъка.

Тук нямаше време. Дните можеха да бъдат седмици. Над нас се плъзгаха киловете на лодки — понякога вдигахме поглед от скалните си убежища и ги виждахме. Украсен с пръстен пръст се изгуби във водата, безформена сянка закри небето, рибен пасаж подгони червей. Признаци на живот.

Минути, след като умрях, или година по-късно течението се смили над мен и ме освободи от скалата. Откъсна ме от актиниите и ме остави на приливите и отливите. Рей е с мен. И неговото време е дошло. Морето ни е променило, вече няма връщане.

Водата ни носи — понякога на повърхността, като подпухнал пристан за чайките, понякога потопени от рибите, които пируват с нас, — носи ни неумолимо към острова. Познаваме чакъла на брега му и чуваме без уши тракането на камъните.

Морето отдавна е почистило отпадъците. Анджела, „Емануела“ и Джонатан са изчезнали. Само ние, удавниците, сме тук, с обърнати нагоре лица под камъните, утешавани от ритъма на спокойните вълни и овцете, които не разбират нищо.

Някои видове търговия се извършват по-успешно денем, други — нощем. Гевин се беше специализирал във вторите. Зиме и лете, облегнат на стена или приютен в някой вход с проблясваща като светулка цигара в устата, той продаваше на всеки дошъл потното съдържание на джинсите си.

Понякога на богати, но самотни вдовици, които го наемаха за компания през уикенда, настойчиви целувки и — ако бяха в състояние да забравят мъртвите си партньори — бурна езда в ухаещо на лавандула легло. Друг път — на отчаяни съпрузи, които искаха да правят секс с някой от собствения си пол и копнееха да прекарат един час в обятията на момче, което няма да ги пита как се казват.

На Гевин му беше все едно кой ще го наеме. Безразличието му беше запазена марка, дори част от неговия чар. И правеше раздялата с него много по-лесна. Не беше трудно да кажеш „чао“, „доскоро“ или просто да си тръгнеш мълчаливо, когато се сбогуваш с човек, на когото не му пука особено дали ще живееш, или ще умреш.

За разлика от много други, Гевин не се отвращаваше от професията си. Веднъж от четири нощи тя даже му доставяше физическо удоволствие. И обратното — понякога му се струваше, че работи в скотобойна за секс с потни, сгорещени тела и безжизнени очи. Но това не го притесняваше, беше свикнал с годините.

Работата му беше доходоносна. И го караше да се чувства свободен.

През деня обикновено спеше в топлото си изкорубено легло, увит като мумия, с кръстосани върху главата ръце, за да се предпази от светлината. Ставаше към три, бръснеше се и вземаше душ, после прекарваше половин час пред огледалото. Беше самокритичен до педантичност — следеше теглото си винаги да е плюс-минус един килограм от идеалната според него стойност; подхранваше кожата си с крем, ако беше суха, или я подсушаваше, ако беше мазна, като я проверяваше за всяка пъпка, която би могла да загрози страните му. Търсеше и най-дребния признак за венерическа болест. Срамните въшки се премахваха лесно, но на два пъти беше хващал гонорея — лечението траеше по три седмици, а това не беше добре за бизнеса, затова оглеждаше стриктно тялото си и търчеше до клиниката и при най-малкия обрив.

Рядко му се налагаше. Когато нямаше неканени въшки, Гевин обикновено прекарваше този половин час в любовно съзерцание на гените си. Той беше прекрасен. Хората непрекъснато му го повтаряха. Прекрасен. Какво лице, о, какво лице, обичаха да казват те, като го прегръщаха здраво, сякаш така можеха да откраднат част от красотата му.

Намираха се и други красавци, разбира се — чрез агенциите или дори на улицата, стига да знаеш къде да ги търсиш. Но лицата на повечето мъжки проститутки, които Гевин познаваше, изглеждаха недодялани в сравнение с неговото. Те приличаха по-скоро на първи опити на скулптор, отколкото на завършено произведение — бяха груби, недооформени. А той беше напълно завършен. Беше идеален; просто трябваше да съхрани това съвършенство.