Клайв Баркър - Кървави книги (Том 3)

Тя вдигна слушалката и в ухото ѝ се разнесе глас:

— Ало — каза той, носов и извънредно любезен. — По това време на нощта е малко късно за телефонни разговори, не мислите ли?

Не беше операторът, Бърди беше сигурна. Още не беше набрала номера. Освен това гласът звучеше като Питър Лори 12 12 Питър Лори (1904-1964) е американски актьор от унгарски произход, който става известен с ролите си в „Малтийският сокол“ (1941) и „Казабланка“ (1942). — Б. пр. .

— Кой се обажда?

— Не ме ли познахте?

— Искам да говоря с полицията.

— Ще ми се да можех да ви помогна наистина.

— Ще освободите ли линията? Случаят е спешен! Трябва ми полицията.

— Чух ви още първия път — продължи носовият глас.

— Кой сте вие?

— Започвате да се повтаряте.

— Тук има пострадал човек. Ще бъдете ли така добър …

— Горкият Рик.

Мъжът знаеше името му. Горкият Рик, беше казал той, сякаш говореше за скъп приятел.

Бърди усети, че по челото ѝ избива пот: почувства как излиза през порите ѝ. Той знаеше името на Рики.

— Горкият, горкият Рик — повтори мъжът. — И все пак съм сигурен, че всичко ще свърши добре. А вие?

— Въпросът е на живот и смърт — настоя тя, като се впечатли колко спокойно прозвуча гласът ѝ.

— Знам — каза Лори. — Не е ли вълнуващо?

— По дяволите! Освободете ми телефона! Или ми помогнете…

— Да ти помогна какво? Какво може да стори едно дебело момиче в ситуация като тази, освен да циври?

— Шибан изрод!

— Удоволствието е мое.

— Познавам ли те?

— И да, и не. — Гласът трепна.

— Ти си приятел на Рики, нали? Някой от наркоманите, с които обича да се мотае. Само на тях би им хрумнала подобна тъпотия. Добре, направи си глупавата шега, а сега освободи линията, преди някой да е пострадал сериозно.

— Разтревожена си — каза меко мъжът. — Разбирам… — Гласът му се повиши с една октава като с магия. — Искаш да помогнеш на човека, когото обичаш… — Гласът стана женски, произношението му се промени, любезният тон премина в мъркане. Сега звучеше като Грета Гарбо.

— Горкият Ричард — каза спокойно жената на Бърди. — Беше толкова старателен, нали?

Бърди онемя: имитацията беше съвършена като тази на Лори; гласът — толкова женствен, колкото мъжествено бе звучал допреди миг.

— Добре, впечатлена съм — рече тя, — а сега ме остави да се свържа с ченгетата.

— Няма ли да е прекрасно да излезем да се поразходим тази нощ, Бърди? Само ние двете, заедно.

— Знаеш името ми?

— Разбира се, че го знам. Ние сме много близки.

— Какво имаш предвид?

Отговори ѝ гърлен смях, прекрасният смях на Гарбо.

На Бърди ѝ писна. Номерът беше прекалено убедителен: усети, че се поддава на имитацията; започваше да ѝ се струва, че разговаря със самата звезда.

— Не — каза тя на телефона, — не се опитвай да ме убедиш, разбра ли? — После си изпусна нервите и изкрещя „Измамник!“ с такава сила, че усети как слушалката се разтресе в ръката ѝ, преди да я тресне. Излезе от будката и отиде до входната врата. Не я беше затворила Линди Лий. Беше заключена и залостена от вътрешната страна.

— По дяволите! — изруга тихо Бърди.

Фоайето внезапно ѝ се стори по-малко отпреди, хладнокръвието ѝ — значително намаляло. Тя се шамароса мислено по лицето — стандартна реакция към изпадаща в паника героиня. Реши да се съсредоточи върху ситуацията.

Първо: Вратата беше заключена. Не беше заключена от Линди Лий, Рики не би могъл да я заключи, а тя със сигурност не го беше направила. Което означаваше…

Две: Тук имаше някаква откачалка. Може би онзи, онази или с каквото там беше разговаряла по телефона. Което означаваше…

Три: Той, тя или то трябваше да има достъп до друг апарат някъде в сградата. Единственият друг телефон, който ѝ беше известен, се намираше на горния етаж, в склада. Но да се качи горе беше изключено. За причините виж Героиня в смъртна опасност. Което означаваше…

Четири: Трябваше да отвори вратата с ключовете на Рики.

Така, ето я заповедта: да вземе ключовете от Рики.

Бърди се върна в салона. Стори ѝ се, че лампите примигват или паниката беше засегнала оптичните ѝ нерви. Не, примигваха лекичко; целият салон потрепваше, сякаш дишаше.

Майната му: вземи ключовете!

Тя се втурна по пътеката, давайки си сметка както винаги, когато тичаше, че гърдите и задникът ѝ подскачат. „Сигурно съм чудна гледка — каза си тя, — стига да има кой да ме види.“ Рики още беше в безсъзнание, но стенеше. Бърди потърси с поглед ключовете, но коланът му беше изчезнал.