Гийермо дел Торо - Заразата

Възбуден, той се обърна към големия телевизионен екран на страничната стена и активира звука с дистанционното, вградено в облегалката на креслото му. Нищо за самолета все още. Но скоро…

Натисна бутона на интеркома. Гласът на г-н Фицуилям се отзова:

— Да, сър?

— Кажи им да приготвят хеликоптера. Малка бизнес среща в Манхатън.

Елдрич Палмър изключи и се загледа през стъклената стена над големия залив Чезапийк, разпенен и черен, южно от мястото, където стоманените води на Потомак се изливаха в мрачните му дълбини.

Поддържащият екип караше цистерни с кислород под корпуса. Прерязването му беше извънредна процедура, прилагана в най-краен случай. Всички граждански въздушни съдове бяха конструирани с точно предвидени зони за „кълцане“. Зоната за кълцане при „трите седмици“ беше в задната част на фюзелажа под опашката, между кърмовите багажни врати на дясната страна. Буквите LR в „Боинг 777-200LR“ обозначаваха „long range“ (дългообхватен) и като пазарен модел „C“ с върхов обхват, надвишаващ 9 000 морски мили и горивен капацитет до 200 000 литра лайнерът разполагаше, в добавка към традиционните горивни резервоари в телата на крилата, с три допълнителни резервоара близо до задния багажен трюм — откъдето идваше и необходимостта от безопасна зона за рязане.

Поддържащият екип използваше режещо оборудване „Аркеър“, екзотермична горелка, предпочитана в спасителни операции не само заради високата ѝ преносимост, но и заради кислородното ѝ захранване, при което не се използваха опасни вторични газове като ацетилен. Работата с рязането през дебелата обвивка на фюзелажа щеше да отнеме около час.

В този момент нито един от хората, застанали на пистата, не очакваше благоприятен изход. Не беше имало никакви позвънявания на 911 от пътниците в лайнера. Никакви светлини, шум или какъвто и да било сигнал не беше излъчван от вътрешността на „Реджис 753“. Ситуацията беше доста смущаваща.

По терминалното платно зад внушителното съоръжение със светлини, насочени към самолета, пое щабна командна машина от частите на летищната служба, подготвени за извънредни ситуации. Екипът на СВТ (Специално въоръжение и тактика) бе обучен за евакуации, спасяване на заложници и антитерористични атаки на мостове, тунели, автобусни терминали, летища, ЖП линии и пристанища на Ню Йорк и Ню Джърси. Тактическите служители бяха снаряжени с леки бронежилетки и полуавтоматични пушки „Хеклер-Кох“. Две немски овчарки изскочиха и започнаха да душат около главните колесници — две групи от по шест огромни гуми. Кучетата се затичаха наоколо, вдигнали носове във въздуха. Като че ли и те надушваха бедата.

Капитан Наваро се зачуди за миг дали изобщо имаше все още някой на самолета. Не беше ли в „Зоната на здрача“ където един самолет се приземи празен?

Поддържащият екип разгаряше горелките и вече започваше рязането под корпуса, когато едно от кучетата изведнъж зави. Всъщност по-скоро залая. Въртеше се и се въртеше на стегнати кръгове на каишката си.

Капитан Наваро видя своя човек с пожарната стълба, Вени Чъфър, да сочи към средата на корпуса. Пред очите му се появи тънка черна сянка. Вертикална резка най-тъмно черно, нарушила съвършено гладката гръд на фюзелажа.

Беше изходната врата над крилото. Същата, който Наваро не беше успял да открехне.

Сега беше отворена.

Беше съвсем нелепо, но Наваро запази мълчание, вцепенен от гледката. Може би резето се беше повредило, дръжката не беше задействала… може би не беше опитал достатъчно силно… или може би — просто може би — някой най-сетне бе отворил вратата.

Летищните власти бяха изключили аудиото на Джими Епископа. Стоеше прав както винаги и чакаше удобен момент да го обсъди с мъжете в костюмите, когато клетъчните им телефони зазвъняха като побъркани.

— Отворено е — съобщи един от мъжете. — Някой е отворил 3L.

Вече всички бяха станали и се опитваха да видят. Джими също погледна през стъкления панел на диспечерската кабина към осветения самолет. Тук отгоре вратата не изглеждаше отворена.

— Отвътре ли? — каза Калвин Бъс. — Кой излиза?

Мъжът поклати глава, още с мобилния, залепен до ухото.

— Никой. Засега.

Джими Епископа грабна малкия бинокъл от лавицата и заоглежда сам „Реджис 753“.

Ето го. Черна резка над крилото. Тъмен белег, като раздрано в корпуса на лайнера.

Устата на Джими пресъхна от гледката. Онези врати се отваряха леко навън, след като се отключат, след това се завъртаха и се сгъваха по вътрешната стена. Тъй че технически се беше изключил само въздушният клапан. Вратата все още не беше съвсем отворена.