Гийермо дел Торо - Заразата

— Добре.

Джим ги остави на границата на кръга от светлини. Вътре беше по-светло от ден. Движеха се почти без сянка. Еф поведе нагоре по пожарната стълба към крилото, а след това по уширяващата му се повърхност към отворената врата.

Влезе пръв. Тишината вътре бе осезаема. Нора го последва и застана рамо до рамо с него в челото на средната кабина.

Обърнати с лица към тях седящи трупове, ред след ред. Лъчите на фенерчетата на Еф и Нора засичаха смътно мъртвешкия блясък на отворените им очи.

Никакви кръвотечения от носа. Никакви оцъклени очи или подута посиняла кожа. Никаква пяна или кръв около устата. Всички си седяха на седалките. Липсваха следи от паника или борба. Ръце, отпуснати на пътеката между седалките или свити в скута. Никаква явна травма.

Мобилните телефони — в скутовете, джобовете или приглушени в ръчните чанти — излъчваха сигнали за очаквано съобщение или звъняха отново и отново, а мелодиите им се застъпваха. Това бяха единствените звуци.

Намериха въздушния шериф в седалката до прозореца, точно до отворената врата. Четиридесет и няколкогодишен мъж с черна оредяла коса, облечен в закопчана до горе бейзболна риза със син и оранжев кант — цветовете на „Ню Йорк Мец“, с избродиран отпред бейзболен талисман „Мистър Мец“, и в сини джинси. Брадичката му беше отпусната на гърдите сякаш дремеше с отворени очи.

Еф се смъкна на коляно. По-широкият първи ред му осигуряваше място за маневриране. Опипа челото на военния, бутна назад главата му, която се задвижи на шията без съпротивление. До него Нора насочи лъча на фенерчето си към очите му, но зениците на Карпентие не реагираха. Еф дръпна надолу брадичката му, отвори челюстта и освети вътрешността на устата. Езикът над гърлото му изглеждаше розов и без признаци за отравяне.

Никакво повръщане като от вдишване на газ. За жертвите на отравяне с въглероден окис беше характерно изприщване и обезкървяване на кожата, от което лицата ставаха подпухнали и набръчкани. Никаква следа от дискомфорт в позата му, нито признак за предсмъртна агония. До него седеше жена на средна възраст в лежерно ваканционно облекло. Тесните ѝ очила бяха кацнали на носа пред невиждащите ѝ очи. Двамата седяха като съвсем нормални пътници, с изправени столове и все още очакващи да угасне надписът „Моля, затегнете коланите“ над изхода.

Пътниците на първия ред при изхода поставяха личните си вещи в мрежестите багажници, затегнати към отсрещната стена на кабината. Еф издърпа мека чанта „Върджин атлантик“ от джоба пред Карпентие и дръпна ципа. Извади суичър „Нотр Дам“, шепа омачкани книжки с кръстословици, аудиокнига — трилър и найлонов калъф с бъбрековидна форма, доста тежък. Отвори ципа достатъчно, за да покаже увития вътре в гумирана тъкан пистолет.

— Виждате ли това? — каза по микрофона Еф.

— Виждаме го — отвърна Джим по радиото. Той, АТС и всеки друг с достатъчно висок ранг, за да може да се доближи до мониторите, наблюдаваха всичко от камерата на рамото на Еф.

— Каквото и да е било, хванало ги е напълно неподготвени — каза Еф. — Включително въздушното ченге.

Еф затвори чантата и я остави на пода. След това продължи по пътеката. Пресягаше се над мъртвите пътници, за да вдигне всеки втори или трети сенник на прозорците. Силната светлина отвън хвърляше шантави сенки и придаваше рязък контур на лицата им — сякаш бяха загинали от прелитане твърде близо до слънцето.

Телефоните продължаваха да звънят и звукът стана пронизителен като десетки застъпващи се лични сигнали за бедствие. Еф се мъчеше да не мисли за разтревожените звънящи от другата страна.

Нора се доближи до едно от телата.

— Абсолютно никаква травма — промълви тя.

— Знам — отвърна Еф. — Адски зловещо е. — Обърна се замислен към галерията от трупове. — Джим. Предупреди Европейската СЗО. Уведомете Федералното здравно министерство на Германия за това. Нека се свържат с болниците. При възможност това да се предава, трябва да го видят.

— Действам по въпроса — увери го Джим.

В предната галерия между бизнес и първа класа четирима стюарди — три жени и мъж — седяха в подвижните седалки. Телата им, стегнати в предпазните колани, бяха изпънати напред. Докато минаваше покрай тях, Еф имаше чувството, че плува през потънал кораб.

Гласът на Нора го достигна.

— В задната част на самолета съм, Еф. Никакви изненади тук. Връщам се веднага.

— Добре. — Той продължи през осветената от прозореца кабина, дръпна разделящата завеса и закрачи през по-широката пътека на бизнес класата. Там намери германския дипломат Хуберман, седнал до пътеката близо до челото. Месестите му длани все още стояха сгънати в скута му, а главата му висеше отпусната с кичур руса посребряла коса, паднал над отворените му очи.