Жозе Сантуш: Божията формула

— Yehi or! — прочете Грег. — Какво означава това?

Томаш пребледня.

— Господи!

— Какво има?

— Yehi or! Нима не разбирате?

— Ама, какво е това?

— See sign Genesis. Yehi or! — Удари с показалец по нечетливо нахвърляната на хартията фраза. — Това е знакът от Битие.

— Добре, но какво означава?

Томаш погледна към Грег и към Ариана, смаян от онова, което току-що беше открил, връхлетян от образи и звуци, думи и мисли, които в този момент, сякаш внезапно влезли в синхрон, подобно на възвишена мелодия, изтръгната от хаотичен оркестър, се вплетоха, напасвайки се едни на други, за да изтръгнат от мрака най-дълбоката истина.

Ом.

Първичният звук ом, сътворил Вселената, отекна в паметта му с дълбокото хорово припяване на тибетските монаси. Под завладяващия звук на съзидателната мантра си бе спомнил за вечния танц на раждането и смъртта, на съзиданието и разрушението, за божествената хореография, приела формата на вечния танц на Шива. И пак под въздействието на отекващата му в главата свещена мантра бе проумял тайната на Сътворението, мистерията, стояща зад Алфа и отвъд Омега, уравнението в основата на Вселената, загадъчния Божествен план, удивителната цел на живота, софтуера, вложен в хардуера на Космоса.

Endgame на битието.

Пред себе си държеше, нахвърляна набързо с писалката, формулата, благодарение на която всичко се бе появило от небитието.

Всичко, включително и самият Творец.

— Томаш — настоятелно го повика американецът и почти го раздруса от нетърпение. — Какво, по дяволите, значи това Yehi or ?

Криптоаналитикът погледна към него и към Ариана, изгледа ги втрещен и вдъхновен, изгледа ги, сякаш се беше пробудил от дълъг транс, и едва доловимо, почти със страх, изрече магическото уравнение, словата, към които разпилелият се из Вселената интелект трябваше един ден да прибегне, за да се спаси от катаклизма на края на света и всичко да започне отново. Божията формула.

— Да бъде светлина!

Лицето на Грег остана невъзмутимо.

— Да бъде светлина? — прошепна накрая. — Не разбирам…

Томаш се приведе напред, доближавайки възбуденото си лице до непроницаемото изражение на американеца.

— Това е библейското доказателство за съществуването на Бога. Да бъде светлина!

Събеседникът му поклати глава неразбиращо.

— Извинете, не виждам смисъл в това. Как един такъв израз доказва съществуването на Бог?

Криптоаналитикът въздъхна нетърпеливо.

— Чуйте, Грег. Изразът сам по себе си не доказва съществуването на Бог. Той трябва да се разглежда в контекста на откритията, направени в областта на науката, нали разбирате? Тъкмо поради тази причина Айнщайн не е искал да дава гласност на ръкописа си. Знаел е, че едно такова библейско твърдение не е достатъчно, нужно е научно потвърждение. — Облегна се на седалката и обърна нагоре очи с растящо въодушевление. — Това потвърждение вече го има. Схващате ли? Това ново потвърждение доказва, че колкото и да ни се струва невероятно, Библията съдържа дълбоки научни истини. И точно в този смисъл изразът Да бъде светлина! доказва съществуването на Бог.

— Извинете, но все още не виждам това доказателство. Обяснете ми го по-добре.

— Много добре — възкликна Томаш, разтривайки лице с върха на пръстите, докато преподреждаше мислите си. Пое дълбоко дъх и се вгледа в събеседника си. — В Библията се казва, че Вселената се е родила с експлозия от светлина, нали? Рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина.

— Да.

— Айнщайн е усетил с интуицията си на учен, че това библейско твърдение е вярно. Вселената наистина се е родила от нещо като първоначална експлозия, което означава, че в края на краищата Библията има право: всичко започнало със светлината.

— Да.

— Въпросът, който стои сега пред нас, е да определим кое е онова нещо, което е заставило светлината да бъде.

— Говорите за Бог…

— Наречете го Бог, ако искате, името няма значение. Важно е следното: Вселената е започнала с Големия взрив и ще свърши или с Топлинна смърт, или с Големия срив. Айнщайн е предполагал, че ще е Големият срив.

— Което е Големият взрив наопаки.

— Точно така — потвърди Томаш. Приведе се напред, тръпнещ от възбуда. — А сега обърнете внимание на следното. Антропният принцип, свързан с откритието, че всичко е предопределено още от началото на времената, показва, че в сътворението на човечеството е вложен определен замисъл. Въпросът е какъв е този замисъл. Защо е създадено човечеството? Каква е съдбата му? Защо, по дяволите, сме тук? Каква е причината да ни има?