Джеймс Роллинс - Пъклена кръв

На запад Рун също вдигна високо камъка си.

— Едно — прозвуча ясният глас на Ерин над езерото.

— Две — отвърна Рун, сякаш го бяха репетирали.

Джордан сложи край на ритуала.

— Три .

11:59

Ерин сложи камъка Sanguis в чашата пред себе си.

Веднага щом страните му докоснаха гранита, рубинът блесна с ослепителна светлина, като ехо на аления огън на затъмненото слънце. Горещина и святост лъхнаха лицето й. Ерин за момент се уплаши, че се е приближила прекалено и жегата ще я изпепели.

Сао не показваше подобни тревоги. Застана до нея и вдигна ръце към пламъците. Докато грееше студената си плът на огъня, монахът припяваше високо на санскрит. Ерин чу, че събратята му правят същото.

Докато луната напълно затъмняваше слънцето и потапяше долината в здрач, камъкът се бореше с мрака. Пламъците му се разгоряха по-ярко, сякаш раздухвани от някакви огромни духала в огнен вихър. На Ерин й се искаше да побегне от този огнен ад, но знаеше, че мястото й е тук.

И тогава, толкова неочаквано, колкото се бяха появили, пламъците потънаха обратно в камъка и той заблестя още по-ярко, сякаш в чашата беше поставено парче от слънцето. После огньовете лумнаха отново — но този път не само по страните на камъка, а навсякъде около нея.

Ерин се заоглежда и осъзна, че пламъците образуват около нея рубинен мехур, по чиято повърхност играеше ален огън. Сякаш камъкът внезапно се беше уголемил, поглъщайки я цялата.

„И аз съм като пукнатина в сърцето му.“

Погледна над тъмната повърхност на езерото и видя Рун, застанал в сфера от син огън, а Джордан — в изумруден.

Направи крачка към тях, но Сао твърдо постави ръка на рамото й, за да я задържи. Ерин гледаше как течният огън се носи по повърхността на сферата и си спомни предупреждението на монаха колко опасно е за човешките същества да пресичат бариерите от светлина и как ще бъдат погълнати от огъня.

Или може би Сао я предупреждаваше да гледа онова, което тепърва предстоеше.

Пламъците внезапно се завихриха и се събраха в горната част на сферата — а после полетяха нагоре, под ъгъл над езерото. Подобни огнени копия, лазурно и изумрудено, блеснаха от другите сфери и се понесоха нагоре, за да се срещнат с рубиненото.

Трите лъча се сблъскаха над средата на езерото с екот, от който Ерин се олюля, но Сао я задържа на крака. Тя зяпна огромната пирамида от огън. На върха трите цвята се вихреха в огромна вихрушка, като събираха пламъците в едно, смесваха се и се сливаха, показвайки всички възможни цветове. После въртенето стана толкова бързо, че човешкото око не можеше да го следи, докато накрая всички цветове не станаха едно цяло, сърце от чиста бяла светлина.

Ерин си спомни обърнатия символ, който беше показала на Джордан и Елизабет.

„И ето го тук, съвсем реален.“

От пожара горе се спусна колона от светлина, която прониза черния лед и по езерото плъзнаха пукнатини. Земята се разтресе.

Светът притихна.

Ерин не чуваше нито воя на вятъра, нито скърцане на клони, нито някакъв звук на живот.

С изключение на туптенето на собственото си сърце, което сякаш се беше качило в гърлото й.

Гледаше как бялата колона от светлина се разширява и образува конус. Вътре в него черният лед се вълнуваше като вода под силен вятър.

Ерин си спомни стенописа от Къщата на Фауст, показващ всевъзможни чудовища, надигащи се в този свят. Събра сили за онова, което предстоеше — но въпреки това знаеше, че няма да е подготвена.

12:01

Внезапно настръхнал, Джордан посегна към пистолета под анорака си. Знаеше, че оръжието вероятно ще е абсолютно безсилно пред онова, което се надигаше от мрачните дълбини на езерото, но искаше да усети твърдия допир като контрапункт на зейналата пред него дупка в света.

Отляво Ерин изглеждаше уплашена, затворена в огнената си сфера. Тя сигурно усети погледа му, защото се обърна да го погледне. Той й се усмихна окуражаващо — поне така се надяваше — и тя успя да му се усмихне в отговор.

Отдясно Рун стоеше с единия от монасите в сфера от сини пламъци. Зад него Елизабет беше извадила сабята си. Младият лъв обикаляше извън сферата — беше отскочил, когато камъкът пламна, и май бе единственият от всички, който не беше попаднал в капан.

А Джордан знаеше, че е в капан, че не може да премине тази бариера от изумрудена светлина, че ще се превърне в пепел, ако се опита да го направи. Затова не му оставаше нищо, освен да стисне още по-силно дръжката на пистолета.