Стефани Майер - Зазоряване

Да се танцува с Чарли не беше дори и приблизително толкова лесно, колкото бе било с Едуард. Не беше по-добър от мен в това, така че се движехме, от съображения за безопасност, напред — назад в малка квадратна формация. Едуард и Есме се въртяха около нас като Фред Астер и Джинджър Роджърс.

— Ще ми липсваш у дома, Бела. Вече ми е самотно.

Гърлото ми се беше свило, но се опитах да се пошегувам.

— Чувствам се направо ужасно, оставяйки те да си готвиш сам — това си е направо престъпна небрежност. Можеш да ме арестуваш.

Той се ухили.

— Предполагам, че ще преживея храната. Просто ми се обаждай, когато можеш.

— Обещавам.

Изглеждаше сякаш съм танцувала с всички. Беше хубаво да видя всичките си стари приятели, но нещото, което исках повече от всичко в момента, беше да бъда с Едуард. Бях щастлива, когато той най-накрая се намеси, само половин минута след започването на нов танц.

— Все още не си фен на Майк, а? — коментирах, когато Едуард ме завъртя далеч от него.

— Не и докато ми се налага да слушам мислите му. Трябва да бъде щастлив, че още не съм го изритал оттук. Или нещо по-лошо.

— Ама разбира се.

— Изобщо имала ли си възможност да се огледаш някъде?

— Предполагам, че не. Защо?

— Тогава предполагам, че нямаш идея колко невероятно и крайно болезнено красива си тази вечер. Не съм изненадан, че Майк има проблем с неподходящите мисли за омъжена жена. Разочарован съм, че Алис не те е принудила да се погледнеш в някое огледало.

— Ужасно си предубеден, знаеш ли.

Той въздъхна и после спря и ме обърна с лице към къщата. Стъклената стена отразяваше партито като огромно огледало. Едуард посочи към двойката в огледалото, точно срещу нас.

— Предубеден, така ли?

Хвърлих един кратък поглед на отражението на Едуард — перфектен дубликат на перфектното му лице — с тъмнокоса красавица до себе си. Кожата й беше сметана и рози, очите й — разширени от вълнение и обрамчени с гъсти мигли. Тънката обвивка на блестящата бяла рокля се разкрояваше леко при шлейфа, почти като обърната кала, скроена толкова майсторски, че тялото й изглеждаше елегантно и грациозно — поне докато беше неподвижно.

Преди да мога да примигна и да превърна красавицата обратно в себе си, Едуард внезапно се скова и се обърна автоматично в другата посока, сякаш някой бе извикал името му.

— О! — каза той. Челото му се намръщи за момент и после, също толкова бързо, се изглади.

Изведнъж, той се усмихваше прекрасно.

— Какво има? — попитах.

— Изненадващ сватбен подарък.

— Хъх?

Той не отговори; просто затанцува отново, въртейки ме в обратната посока на тази, в която се бяхме запътили преди това, далеч от светлините и после към непрогледния плащ на нощта, който обграждаше осветления дансинг.

Той не спря, докато не стигнахме тъмната страна на едно от огромните кедрови дървета. Тогава Едуард погледна право към най-черната сянка.

— Благодаря ти — каза Едуард на тъмнината — Това е много… любезно от твоя страна.

— «Любезен» е средното ми име — дрезгав познат глас отговори от черната нощ. — Мога ли да ви прекъсна?

Ръката ми полетя към гърлото ми и ако Едуард не ме беше задържала, щях да припадна.

— Джейкъб! — изкашлях в момента, в който можех да дишам — Джейкъб!

— Здрасти, Бела.

Запрепъвах се към звука на гласа му. Едуард продължаваше да ме държи здраво под лакътя, докато друг чифт силни ръце не ме хванаха в мрака. Жегата от кожата на Джейкъб ме изгори направо през тънката сатенена рокля, когато той ме придърпа по-близо. Той не направи усилие да танцува; просто ме прегърна, когато зарових лице в гърдите му. Наведе се, за да притисне бузата си към главата ми.

— Розали няма да ми прости, ако не получи официалния си ред на дансинга. — Измърмори Едуард и аз знаех, че той ни оставя, давайки ми своят подарък — този момент с Джейкъб.

— О, Джейкъб — вече плачех, не можех да изкарам думите членоразделно — Благодаря ти.

— Престани да цивриш, Бела. Ще съсипеш роклята си. Просто аз съм си.

— Просто? О, Джейк! Всичко е съвършено сега.

Той изпръхтя.

— Да бе — партито може да започне. Кумът най-накрая пристигна.

— Сега всички, които обичам са тук.

Усетих устните му да галят косата ми.

— Съжалявам, че закъснях, скъпа.

— Просто съм ужасно щастлива, че дойде!

— Това беше идеята.

Хвърлих поглед към гостите, но не можех да видя през танцьорите мястото, където бях видяла бащата на Джейкъб. Не знаех дали бе останал.