Стефани Майер - Зазоряване

— О, по дяволите! Погледни си очите! — изчатка тя с език. — Какво си направила!? Стояла си будна цяла нощ?

— Почти.

Тя ме огледа неодобрително.

— Изразходвам толкова много време само за да те направя ослепителна, Бела… можеше да положиш повече грижи върху грубия материал.

— Никой не очаква от мен да съм ослепителна. Мисля, че по-големият проблем е, че мога да заспя по време на церемонията и да не успея да кажа «Да» на правилното място. Тогава Едуард ще избяга — тя се засмя. — Ще хвърля букета си към теб, когато се доближа.

— Мерси.

— Поне ще имаш предостатъчно време да спиш утре на самолета.

Надигнах вежда. Утре, повторих аз. Ако отпътувахме тази вечер след партито и щяхме още да сме на самолет утре… ами, тогава нямаше да отиваме в Бойзе, Айдахо. Едуард не ми даде нито един жокер. Не бях стресирана много около мистерията, но беше странно да не зная, къде ще спя утре вечер. Или, да се надяваме, не спя…

Алис осъзна, че е издала нещо. Намуси се.

— Вече си готова — каза тя, за да ме разсее.

Проработи.

— Алис, би ми се искало да ме оставиш да си оправям нещата сама!

— Бих се издала твърде много.

— И няма да имаш възможност да пазаруваш.

— Ще си ми сестра официално след десет кратки часа… време е да приключим с тази антипатия към новите дрехи.

Гледах през прозореца, докато не стигнахме до къщата.

— Върна ли се вече? — попитах аз.

— Не се тревожи, ще се върне, преди да започне музиката. Но няма да го видиш, независимо от това кога ще се прибере. Ще направим всичко според традицията!

Прихнах.

— Традиция!

— Добре, освен булката и младоженеца.

— Знаеш, че той вече е погледнал.

— О не… точно за това аз съм единственият човек, който те е виждал с роклята. Много внимавах да не мисля за това, докато той е наоколо.

— Ами — казах аз, след като потеглихме отново — Виждам, че ще използваш отново украсата за завършването.

Трите мили бяха опаковани отново в стотици хиляди блестящи светлини. Този път тя беше добавила и копринени купи.

— Не хаби, не искай. Наслади се на това, което виждаш, защото няма да видиш вътрешната украса, докато не му дойде времето — паркира в карнавалния гараж. Джипът на Емет още го нямаше.

— Откога булката няма право да вижда украсата? — протестирах аз.

— Откакто ми позволи да командвам. Искам да се вдъхновиш напълно, докато вървиш към олтара!

Тя сложи ръка на очите ми, преди да влезем в кухнята. Веднага реагирах на мириса.

— Какво е това? — учудих се аз, докато тя ме водеше из къщата.

— Прекалено много ли е? — гласът на Алис прозвуча силно притеснен — Ти си първият човек, който влиза. Надявам се да съм го направила добре.

— Мирише страхотно! — уверих я аз. Беше замайващо, но не прекалено. Балансът, който се постигаше от различните съставки, беше безгрешен и приятен — Портокалов цвят… люляк… и нещо друго… права ли съм?

— Много добре, Бела. Пропусна само фрезиите и розите.

Не откри очите ми, докато не отидохме в огромната баня. Загледах шокирано тоалетката, покрита с всички джунджурии на салон за красота. Започнах да усещам безсънната си нощ.

— Наистина ли е нужно това? Ще изглеждам простовато до него, независимо от всичко.

Тя ме избута в нисък, розов стол.

— Никой не няма да посмее да те нарече простовата, след като приключа с теб!

— Само защото те ще се страхуват, че ще им изсмучеш кръвта — промърморих аз. Облегнах се в стола и притворих очи, надявайки се да успея да подремна. Унасях се от време на време, докато тя маскираше, лъскаше и полираше всяка част от тялото ми.

Някъде около обяд Розали се промъкна покрай вратата на банята в блестяща сребърна рокля. Златната й коса бе вдигната над главата й във формата на мека корона. Беше толкова красива, че ми се доплака. Какъв беше смисълът да се обличам, когато Розали беше наоколо?

— Върнаха се — каза Розали.

Изведнъж усетих детинско отчаяние. Едуард се е прибрал.

— Дръж го далеч оттук!

— Няма да ти пречи днес — успокои я Розали. — Цени живота си твърде много. Есме ги накара да оправят нещата в задния двор. Имаш ли нужда от помощ? Мога да оправя косата й.

Челюстта ми увисна. Лутах се из ума ми, чудейки се как да успея да я затворя.

Никога не съм била любимият човек на Розали. Освен това, за да са обтегнати нещата между нас, тя беше лично обидена от избора, който правех сега. Въпреки че имаше невъзможната си красота, любящото си семейство и сродната си душа Емет, тя би заменила всичко това, за да бъде човек. И ето ме мен, безразсъдно хвърляща всичко, което тя искаше от живота, все едно е боклук. Просто нямаше как да изпитва топли чувства към мен.