Джейн Остин - Абатството Нортангър

Подкрепен с тези сведения, наскоро след женитбата на Елинор генералът позволи на сина си да се върне в Нортангър и там му даде своето съгласие, много учтиво оформено на цяла страница с пустословни излияния към мистър Морланд. Разрешеното в това писмо събитие скоро се състоя. Хенри и Катрин се ожениха, камбаните биеха и всички се усмихваха. И тъй като това се случи след по-малко от година от деня на тяхната първа среща, в крайна сметка не изглежда да са пострадали съществено в резултат на ужасното забавяне, причинено от жестокостта на генерала. Доста добро постижение е да започнеш съвършено щастлив живот на двадесет и шест и на осемнадесет години. А и аз съм убедена, че несправедливата намеса на генерала не само не навреди на тяхното блаженство, но всъщност значително допринесе за него, защото им позволи да се опознаят по-добре и заздрави любовта им. Оставям на онези, които се интересуват, сами да преценят каква е крайната цел на тази книга — дали да насърчи родителската тирания или да възнагради синовното непокорство.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3539

Издание:

Джейн Остин. Абатството Нортангър

Колекция „Джейн Остин“

ИК „Мърлин Пъбликейшън“, София, 2003

Редактор: Силвия Великова

ISBN 954-319-002-7

Шега в семейството на Джейн Остин. В свое писмо тя пише: „Женитбата на г-н Ричард Харви се отлага, докато не се сдобие с по-хубаво кръщелно име, на което той много се надява“

„Молитвата на просяка“ от преподобния Томас Мое (1796)

„Заекът и многото му приятели“ от „Басни“ на Джон Гей (1685–1735), англ. поет и драматург

Цитат от „Елегия в памет на една нещастна дама“ от Александър Поуп (1688–1744) — английски поет, най-яркият представител на английския класицизъм

Цитат (неточен) от „Елегия, написана в селското гробище“ от Томас Грей (1716–1771), английски поет, един от предвестниците на романтичното направление в Англия

Цитат (неточен) от „Годишни времена“ („Пролет“) на Джеймс Томпсън (1700–1748), английски и шотландски поет

Цитати от Шекспир (1564–1616): „Отело“, 3 (3), превод Л. Огнянов; „Мяра според мяра“, 3 (1), превод В. Петров; „Дванадесета нощ“, 2 (4), превод Б. Дановски

Бат — град в Югозападна Англия, известен с минералните си извори; прочут курорт през XVIII век

Горни увеселителни зали. Наричат се така, защото били разположени върху възвишение в горната част на Бат. Долните увеселителни зали представлявали отделна сграда. По време на курортния сезон в увеселителните зали се давали по четири бала на седмица

Водна зала — зала, където се пие минерална вода

Става дума за Самюел Ричардсън (1689–1761), един от създателите на английския роман. В сп. „Рамблър“ той пише: „Млада дама да се влюби, без младият джентълмен да е обявил любовта си, е отклонение от нормите, което не бива да се допуска“

Джон Милтън (1608–1674) — английски поет, автор на „Изгубения рай“, съчетал културата на класицизма с бароково виждане. Матю Прайър (1664–1721) — английски поет, известен със своите епиграми и сатири. Сп. „Спектейтър“ (1711–1712) — популярен ежедневник, издаван от Р. Стийл и Дж. Адисън; през 1714 г. Адисън прави опит да го съживи и издава още 8 броя. Л. Стърн (1713–1768), английски романист, един от първите създатели на английския роман, чието съчинение „Сантиментално пътешествие“ дава името на сантименталното направление в литературата

„Сесилия“ (1782) и „Камила“ (1796) от Фани Бърни (1752–1840); „Белинда“ (1801) от Мария Еджуърт (1767–1849)

coquelicot — мак

В „Мистериите на Удолфо“ от Ан Радклиф (1764–1823) героинята припада, след като повдига черно покривало, скриващо голяма картина. Чак в третата глава отзад напред читателят разбира, че под покривалото се намира не скелетът на лейди Лорентини (Джейн Остин пише Лорентина), а восъчна фигура, облечена в погребални одежди и проядена от червеи

„Италианецът“ — роман от Ан Радклиф, публикуван през 1787 година

Списък на готически романи, чиито точни заглавия са следните: „Замъкът във Волфенбах“ (1793) от г-жа Парсънс. „Клермон“ (1798) от Регина Мария Рош. „Тайнственото предупреждение“ (1796) от г-жа Парсънс. „Магът или приказка за Черната гора“ (1794) от Лоренц Фламенберг, превод от немски. „Среднощна камбана“ (1798) от Франсис Латом. „Сирачето от Рейн“ (1798) от г-жа Слийт. „Ужасни мистерии“ (1796) от маркиз Грос, превод от немски