Паоло Бачигалупи - Водосрез

— Не — Анхела поклати глава. — Играта се промени, това е всичко. Кейс много я биваше в онази, старата игра… — той сграбчи седалката си за опора, понеже хеликоптерите изникнаха над ръба на каньона и се спуснаха стремглаво върху мишената си. — Но и в новата игра се справяме прилично.

В мрака пред тях сияеше целта — цял комплекс, кацнал самотно в пустинята.

— Ето го.

Светлините започнаха да гаснат.

— Знаят, че идваме — обади се Рейес и захвана да издава бойни команди.

Хеликоптерите се разгърнаха и си избраха удобни мишени още докато влизаха в обхват. Собствената им машина се гмурна по-ниско, подкрепена от чифт помощни дронове. Военните очила на Анхела му показваха още една група хеликоптери право пред тях да разчиства въздушното пространство. Той стисна зъби, когато започнаха да се спускат и да се клатят, подбрали случайни траектории в очакване да видят дали от земята ще се опитат да ги подпалят.

На далечния хоризонт се виждаше оранжевото сияние на Карвър Сити. Къщи и офиси: ярки и озарени, халото на градската среда, засияло на фона на нощното небе. Всичките тези електрически лампи. Цялата тази енергия.

Всичкият този живот.

Гупта изстреля няколко откоса. Долу пламна нещо — същински фонтан от пламъци. Вертолетите се спуснаха над предната фасада на помпените и водопречиствателни инсталации. Навсякъде беше пълно с тръби и басейни.

Черните „Апачи“ накацаха по покриви и паркинги, спуснаха се на асфалта и изплюха пехотинци. Един след друг хеликоптерите се приземяваха с бръмчене като гигантски, сияйни водни кончета. Въздушната вълна от перките вдигаше облаци кварцов пясък, който жулеше лицето на Анхела.

— Време е за шоу! — Рейес му махна.

Анхела провери за последно защитната си жилетка и щракна каишката на шлема под брадичката си.

Гупта го гледаше с усмивка.

— Искаш ли оръжие, старче?

— Защо ми е? — попита я той и скочи на земята. — Нали затова ви водя с мен?

Гвардейците се строиха около него. Отрядът им се втурна към главния вход на станцията.

Взеха да светват прожектори и работниците се заизсипваха навън, наясно какво се задава. „Камилите“ държаха пушките си вдигнати и готови за стрелба и не отлепяха поглед от мишените пред себе си. От интеркома на Гупта бълваха усилени от високоговорителите заповеди:

— Всички на земята. Долу! ЛЯГАЙТЕ!

Цивилните се проснаха на пясъка.

Анхела изтича покрай сгушена и ужасена жена и размаха документите си. Надвика воя на хеликоптерите:

— Да се навърта наоколо някой си Саймън Ю?

Жената беше твърде уплашена да говори. Пълничка, бяла и с кестенява коса.

Анхела се ухили:

— Хей, госпожо, просто доставям съдебна заповед!

— Вътре — изпъшка тя най-накрая.

— Благодаря — той я плесна по гърба. — Защо не изведеш всичките си колеги оттук? В случай че нещата станат напечени?

Заедно с войниците избиха вратите на водопречиствателната станция — настръхнал с оръжия клин с Анхела в сърцевината си. Цивилните се залепваха по стените, докато „Камилите“ газеха наред.

— Вегас е дошъл! — хилеше се Веласкес. — Хващайте се за палците, момчета и момичета!

Високоговорителите на Гупта давеха гласа му:

— Вървете си! Всички! Имате трийсет минути да евакуирате инсталацията. След това сте в нарушение!

Анхела и екипът му стигнаха до главните контролни зали — плоскоекранни компютри, следящи притока и качеството на водата, химическия ѝ състав, ефикасността на помпите — пълни с цяло стадо инженери по водата, които ги зяпаха като изненадани хофери 27 27 Хофер — подобен на къртица бозайник от род Geomys (гофърови), който си копае система от тунели и агресивно си я пази. — Б.пр. , докато се надигаха иззад работните си станции.

— Къде ви е началникът? — попита ги Анхела. — Търся някой си Саймън Ю.

Един от мъжете се изправи:

— Аз съм Ю.

Слаб и загорял, оплешивяващ. С преметнати кичури коса върху плешивото. По бузите му — стари белези от акне.

Докато „Камилите“ се разгръщаха и обезопасяваха контролната зала, Анхела му подхвърли документите:

— Затваряме ви.

Ю хвана тромаво папката.

— Няма да стане тая! Тече обжалване!

— Обжалвайте колкото си щете, но утре — отвърна Анхела. — Тази нощ имате заповед да затворите. Провери подписите.

— Снабдяваме сто хиляди души! Не можеш просто да им врътнеш кранчето.

— Съдиите твърдят, че имаме пълно право — отвърна Анхела. — Трябва да се радваш, че ви оставяме да задържите каквото вече сте всмукали в тръбите си. Ако хората ти пестят, даже ще изкарат няколко дни на кофи, докато успеят да се разкарат.