Паоло Бачигалупи - Водосрез

Беше нова и чиста, по-лека от въздуха и хлипаше от изпълнилото я облекчение.

А след това се събуди напълно и прозорците на дома ѝ галеше не дъжд, а прах и тежестта на живота отново се стовари отгоре ѝ.

Луси полежа неподвижна в леглото, разтреперана от загубата на съня. Бършеше сълзите си.

По прозореца с равномерно скърцане ръмеше прахоляк.

Сънят ѝ се беше сторил толкова истински — дъждът се лее, въздухът е омекнал, ухаят цъфтящи цветя… Затворените ѝ пори и напуканата почва на пустинята се отварят широко, приветстват този дар — земята и тялото ѝ попиват чудото на водата, която пада от небето. Боговодие, както я бяха наричали едно време американските заселници, докато полека нахлували през прериите на Средния запад и след това навлезли в сухите земи отвъд Скалистите планини.

Боговодие.

Вода, която се сипе по свое собствено желание право от небето.

В съня на Луси дъждът беше нежен като целувка. Благословия и леещо се от небесата изкупление. А сега го нямаше. Устните ѝ бяха напукани и нацепени.

Луси изрита потните чаршафи и отиде да надзърне навън. Няколкото все още неразстреляни от бандите улични лампи сияеха като мъждиви луни, които се борят с червеникавата мъгла. Бурята се усилваше право пред очите ѝ — лампите изчезнаха в тъмното, оставиха на местата си светлите точки на въображаемо сияние върху ретината. Светлината в света гаснеше. Луси си помисли, че е прочела този израз някъде — звучеше ѝ като вехти християнски слова. Може да беше от смъртта на Исус. Светлината гаснеше — завинаги.

„Исус си обира крушите и на негово място нахлува Ла Санта Муерте.“

Луси се върна в леглото и се изтегна на матрака, заслушана в шибащите нощта ветрове. Някъде навън куче виеше надеждата си за убежище. Може би някое улично псе. На сутринта щеше да е мъртво — поредната жертва на Сушавото татище.

Скимтене изпод леглото ѝ повтори молбите отвън: Съни, свит и разтреперан заради промените в атмосферното налягане.

Луси изпълзя отново от леглото и отиде да напълни паничка с вода от бидона си. Подсъзнателно провери нивото — още преди да види числата, знаеше, че разполага с почти двадесет галона, но все пак погледна по силата на навика малкото червено светодиодно екранче, което потвърждаваше водените в главата ѝ сметки.

Приклекна до леглото. Побутна паничката към кучето.

Нещастният Съни я изгледа от тъмното отдолу. Не искаше да излезе да пие.

Ако Луси беше суеверна, щеше да заподозре, че рошавата австралийска овчарка знае нещо, което не ѝ е известно. Че е доловила да витае някакво зло, да речем — крилете на дявола да пляскат в небесата.

Китайците вярваха, че животните са способни да предчувстват земетресения. Използвали са ги да предсказват катастрофи. Комунистите в стария Китай навремето евакуирали деветдесет хиляди души от Хайчен преди голямо земетресение — усетили го часове по-рано 29 29 Става дума за земетресението от 4 февруари 1975 г. с магнитуд 7,3 по Рихтер; по онова време Хайчен е вече с едномилионно население. Предупреждението всъщност е дадено от официалните служби един ден предварително и това се води за първото официално предсказано по научен път земетресение в света. — Б.пр. . Спасили много животи, понеже вярвали, че животните знаят неща, неизвестни за хората.

Един от биотектите в „Тайян 30 30 „Тайян“ (кит. 太阳) — слънце. — Б.пр. Интернешънъл“ беше споделил този факт с Луси. Използва го като илюстрация за способността на Китай да вижда ясно света и да планира предварително. Та нали благодарение на нея Китай беше на гребена на вълната в сравнение с Америка с пречупения гръбнак, където беше пратен той.

Когато едно животно говори, от теб се очаква да се вслушаш в него.

Съни се гушеше под леглото с настръхнала козина и трепкаща кожа и скимтеше протяжно, тихичко и нещастно.

— Излизай, момче!

Той отказа да помръдне.

— Хайде. Бурята е навън. Не е тук.

Никакъв резултат.

Люси седна с кръстосани крака на плочките, с лице към Съни. Плочките поне бяха прохладни.

Защо просто не се преместеше да спи на пода? Защо изобщо се мъчеше да се занимава с леглото или чаршафи през лятото? Че и през пролетта и есента, ако става въпрос.

Люси се просна по корем на пръстените плочки и силно притисна към тях голата си кожа. Пресегна се под леглото към Съни. Зарови пръсти в козината му и замърмори:

— Всичко е наред. Шшт. Шшт! Наред е. Добре сме.

Постара се и тя да се отпусне, но собственото ѝ нервно потреперване отказваше да спре да шава под кожата ѝ. Неприятно гъделичкане.