Паоло Бачигалупи: Водосрез

— Току-що приказвах с любимия ти адвокат — осведоми я Веласкес.

— Моля те, кажи ми, че не си го дразнил отново!

— Този pendejo е голям боклук.

— И ти не си цвете, да знаеш. Разполагаш ли с всичко необходимо?

— Е, Бракстън ми даде един куп отсечени дървета, това е ясно — Анхела размаха папката с документите от съда. — Не знаех, че още съществува толкова хартия.

— Държим да сме сигурни, че всички сме на една и съща страница — отвърна Кейс сухо.

— По-скоро на едни и същи петдесетина страници.

Кралицата на Колорадо се засмя:

— Това е първото правило на бюрокрацията — струва ли си едно съобщение да бъде пратено, значи си струва да се праща в три екземпляра.

Анхела излезе от „Каскейд трейл“ и се насочи надолу към асансьорите, които щяха да го изстрелят до централния паркинг. Каза:

— Смятам до час да съм във въздуха.

— Ще ви държа под око.

— Рутинна задачка е, шефке. Тия хартии на Бракстън имат към сто различни подписа и твърдят, че мога да правя каквото си искам. Типичните заповеди за прекратяване на дейността — точно по старата школа. Обзалагам се, че „Камилите“ биха могли да се справят и сами. То си е същинска прехвалена пощенска услуга.

— Не — отсече Кейс сурово. — „То“ си е десет години менкане на шапките в съда и държа да приключи вече. Този път завинаги. Омръзна ми да раздавам разрешителни за живеене в „Сайпръс“ на племенниците на разни съдии само за да мога да продължа да обжалвам нещо, което ни принадлежи по право.

— Нямаш грижи. Когато приключим, Карвър Сити няма да знае на кой свят е.

— Добре. Дръж ме в течение за края на операцията.

Тя затвори. Анхела хвана един експресен асансьор точно преди затварянето на вратите. Приближи до стъклото, а кабината започна пропадането си в бездната. Ускоряваше главоломно през нивата на аркологията. Прелитаха край хора като мъгляви сенки — майки, бутащи двойни колички, почасови „приятелки“, цъфнали в обятията на уикенд приятелите си, туристи от цял свят, щракащи снимки и пращащи у дома съобщения, че са видели Висящите градини на Лас Вегас. Папрати, водопади и кафенета.

На развлекателните етажи беше време за смяна на крупиетата. В хотелите целодневните купонджии би трябвало тъкмо да се будят, да гаврътват първия си шот водка, да пръскат блясък по кожата си. Камериерки и сервитьори, пикола и готвачи, както и екипите по поддръжката би следвало да бачкат като хали в стремежа да задържат работните си места и в борбата да запазят разрешителните си за живеене в „Сайпръс“.

„Всички сте тук заради мен — помисли си Анхела. — Без мен до един щяхте да сте малки пустинни плевели без корен. Мънички тела от кост и кожа като хартия. Без зарове за хвърляне, без курви за купуване, без колички за бутане, без питие под ръка, без работа за вършене… Без мен сте нищо.“

Асансьорът стигна до дъното и звънна тихо. Вратите се отвориха пред автомобила на Анхела, марка „Тесла“, вече докаран от пиколото.

Половин час по-късно Анхела крачеше през нажежения плац на въздушна база „Мълрой“, от асфалта на вълни се вдигаше омара и слънцето залязваше окървавено над Спринг Маунтийнс. Сто и двайсет градуса 10 10 120F — приблизително 49°C. — Б.пр. и светилото едва сега привършваше работния си ден. Прожекторите на базата грейнаха и прибавиха и своя дял към жегата.

— Документите ни в теб ли са? — надвика воя на „Апачите“ Рейес.

— Властите ще ни ближат пустинните задници! — размаха пачката хартии Анхела. — Поне през следващите четиринайсет часа, де.

Рейес едва-едва се усмихна в отговор, просто се обърна и се захвана да издава заповеди за излитането.

Полковникът беше едър и чернокож, служил в разузнавателните служби на морската пехота в Сирия и Венесуела, преди да влезе в топилнята в Сахел 11 11 Сахел — пограничната зона на Сахара и Судан в Африка. — Б.пр. и после в Чиуауа и накрая да се намърда на сегашното си топло гнезденце при гвардейчетата от Невада.

Казваше, че щатът плащал по-добре.

Рейес махна на Анхела да се качи в командния хеликоптер. Около тях нападателните машини до една завъртаха перки, гълтайки синтетичното гориво с барели — Щатската гвардия на Невада, известна още като отряд „Камилите“, също и като „ония шибани партенки от Вегас“, зависи точно по чий задник в момента е било палнато снопчето ракети „Хадес“ — всички те се стягаха да наложат волята на Кейтрин Кейс върху враговете ѝ.

Един от гвардейците метна на Анхела защитна жилетка. Той намъкна кевлара, докато Рейес се настани в командирското кресло и взе да издава заповеди. Веласкес включи военните очила и слушалката в интеркома на вертолета, така че да чува разговорите.