Патрик Тили - Кървавата река

— Говорихте ли след като напуснахме Коджак?

— Не. — Стив се поколеба, после каза: — Опитах се да държа тази страна на мозъка си затворена. Освен ако не изпаднем в друга невъзможна беда, щях да държа ума си затворен, докато вие не се върнете у дома. Аз, хм… е, ще бъда честен, не искам да рискувам и да издам нашето положение. Роз няма да ме издаде, но… но работата е там, че не зная на какъв натиск е подложена.

Клиъруотър кимна, но не можеше да се каже дали му вярва, или просто потвърждава приемането на информацията. Стив гледаше предизвикателно Кадилак над огъня.

— Доволен ли си?

— Да. За момента.

Майната ти…

Когато падна нощта, се свиха около огъня в спалните си кожи. Клиъруотър лежеше с ръка, протегната към Стив, но според мълчаливо взаимно споразумение спяха отделно, за да не дразнят нараненото его на Кадилак. В селището на Коджак това не беше проблем: Кадилак имаше собствена колиба и достатъчно от така наречената от рибарите „нощна стръв“, която да слага на кукичката си. Но положението става по-деликатно, когато човекът, чието момиче си отнел, е на по-малко от метър, а момичето лежи в прегръдките ти… и изобщо не можеш да спиш.

Тази вечер беше различно. Стив се събуди и намери Клиъруотър под своите кожи.

— Какво…

Тя сложи пръст на устните му.

— Шшт. — Погали го по лицето и го целуна страстно. Беше гола — само по долната риза, която беше донесла от Ни-Исан. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му и намериха връзката на кожите му за ходене.

Едно бързо издърпване на страничните връзки на триъгълната препаска около бедрата му откри достъп до арената за действие. Клиъруотър се плъзна върху него, възседна го и вдигна ризата си над главата. Легнал под нея, Стив успя да вдигне своята до подмишниците.

Тя дръпна кожената завивка над раменете си, наведе гърдите си до нетърпеливите му устни, после натисна със стъпала прасците му, раздалечи краката му и плъзна тялото си надолу, докато влажните устни на вагината й не спряха във втвърдяващия се пенис. Стив почувства твърдите й бедра да се затварят около него.

— Оооох-оооох-оооох! Оох, Небесна майко…

Клиъруотър заглуши гласа му с изпиваща целувка, която се премести от устата му върху лицето и врата. Сякаш искаше да го изяде жив.

Стив отговори по същия начин, ръцете му галеха гърба й, процепа между бедрата, после бедрата и тънката талия до очарователните извивки на гърдите.

— Притисни ме! — прошепна тя страстно.

Той сключи ръце около гърба й и я притисна силно.

— По-силно! — помоли тя. — По-силно!

Лежаха със сключени тела от главата до петите. Бедрата й продължаваха нежния масаж, притискаха се ритмично към него в такт с пулсиращия прилив на кръв в тялото му. Стив чувстваше как вагината й потрепва, сякаш иска да го погълне. Изгарящо. Разтопяващо. Разтварящо. Възхитително. Непоносимо.

Тя сложи устни до ухото му.

— Хайде, облачни воине! Хайде! Ох, ох, оххх! Любов моя! Златен мой! Бързо! Имаме толкова малко време!

И в този кратък момент, когато мозъкът му избухна като супернова звезда, Стив получи ослепяващо откровение. Беше правил любов с две жени, не с една. Роз беше в главата му от момента на проникване и тя беше играла двойна роля: сливайки се с психиката на Стив да стане мъжкия партньор в половия акт — и в същото време душевната защита на нейната женска психика се беше наложила над половината от действията на Клиъруотър.

На грубия език на пионерите тя беше чукала едновременно и двамата. Не само в ума си, но с ума си.

Стив знаеше, че не си въобразява. Това не беше предизвикано от някакви чувства за вина или предателство. Роз беше тук. Но не като ревнива съперница. Нямаше никакъв гняв. Желание — да. Изгаряща физическа потребност да бъде държана в топла прегръдка, да се слеят, но преди всичко трансформирането и възвисяването на цялото преживяване беше едно изумително чувство на любов. На споделяне. На разбиране.

И в същия миг Стив разбра, че Роз е наблизо и физически. Тя беше тук. На повърхността. На приближаващия ешелон „Ред Ривър“…

Стив и Клиъруотър лежаха прегърнати, краката им бяха сплетени, слабините им — пламнали от сладка треска. Клиъруотър беше положила глава на рамото му. Отри устни във врата му и прошепна:

— Тя беше тук, нали?

— Да… Но…

Клиъруотър прилепи устни към неговите.

— Не е нужно да обясняваш. Исках тя да бъде с нас. Повиках я в ума си и в тялото си. Повече няма омраза. Докато тя беше затворена под земята, умът й беше затъмнен от незнание. Но сега това е премахнато. Тя знае, че ние не сме съперници, а сестри по душа. Силата, която свързва теб с нея, свързва и трима ни.