Джон Броснан: Небесните господари

Мелиса я прекъсна с рязко движение на ръката си.

— Спести ни подробностите — каза тя. — Искаме да знаем дали Небесните господари носят големи количества от този опасен газ.

Лицето на Хелън се покри с ярка червенина.

— Ъ-ъ, да, Началничко Мелиса. Бих казала, че всички Небесни господари вече носят много повече водород, отколкото хелий.

— И това ги прави твърде уязвими спрямо огън?

— Да, твърде уязвими.

— И нашите ракети, носещи запалителни бомби, ще причинят сериозни повреди?

Хелън се прокашля и каза гръмко:

— Сигурна съм, че имаме много голям шанс да разрушим напълно „Господаря Панглот“.

Развълнувани реплики запълниха цялата зала. Но веднага затихнаха, когато Ана се намеси:

— Откъде знаеш, че не са намерили начин да получават по-сигурния газ? Хелий ли беше? Щом произвеждат другия газ, защо да не успеят и с хелия? Ами ако са открили съвсем нов газ?

— Не — твърдо каза Хелън, клатейки глава. — Това е невъзможно. Невъзможно е от научна гледна точка. Ако ми позволите да обясня…

Този път Аведон я прекъсна:

— Стига приказки за науката на Мъжа в тази зала. Ще се задоволим и с твоите уверения. Седни, Сестро Хелън.

Тя седна с още по-изчервено лице. Ана се възползва от момента и заяви на висок глас:

— Науката на Мъжа… ето това ни е проблемът. Планът на Мелиса прелива от тази наука. Ракети! — тя направо изплю думата с отвращение. — Тези оръжия не само нарушават конституцията, те са светотатство. Майката богиня ще отвърне лика си от нас, ако прибегнем до оръжията на Мъжа.

— Същото слушахме и когато започнахме да си служим с огнехвъргачките, а още не сме видели знак, че противоречим на Майката богиня — каза Мелиса.

— Така ли? Ами какво ще кажеш за нашите ниви, дето ги погълна пустошта? — попита Ана.

— Ако не ги използвахме, гъбичките щяха вече да покрият целия град. Огнехвъргачките са единственото действено оръжие срещу спорите. Да не споменавам и за повечето от големите животни, а те все по-често застрашават границите.

— И все пак Минерва е заплашена от гибел — настоя Ана.

Мелиса въздъхна.

— Ако успеем да победим Небесния господар, ще имаме достатъчно зърно да изкараме зимата. Да се надяваме, че дотогава ще си възвърнем поне част от земята. Но ако отстъпим, съдбата ни е предрешена.

— Можем да опитаме преговори с Небесния господар. Можем да му обясним положението си. Та то е толкова очевидно отгоре! — извика Ана. — Да речем, ще му предложим една трета от дължимия данък и ще обещаем останалото за по-късно. Нека разчитаме на милосърдието му.

Мелиса се изсмя горчиво.

— Кога ли някой от Небесните господари е имал милост? Сякаш не знаеш за какво ни смятат нас — земните жители. За земна сган. Ние не сме хора за тях. Нищо повече от част от пустошта, останала след Генетичните войни. По-добре искай милост от някой огромен гущер. Не, единственият ни шанс е да свалим „Господаря Панглот“ с огън. Време е ние, сестрите от Минерва, да се освободим от гнета на Мъжете!

Това реши спора. Джан физически усети, как вълната от чувства в залата се обърна безпрекословно в полза на Мелиса. Тя спечели. След малко и гласуването го потвърди. Преброяването на вдигнатите ръце й даде предимство от 23 гласа. Джан си отдъхна. Не се налагаше да умира. Все още не. Оставаха й поне две седмици.

Но двете седмици отминаха с плашеща бързина. Джан искаше да им се наслади, но не й остана време.

Мелиса я принуждаваше, както и всеки друг от останалите, да работи до изнемощяване, за да успеят с подготовката. Джан отговаряше за една от многото групи от по три жени, които трябваше да изстрелят ракетите. Те безкрайно повтаряха процедурата на изстрелването, монтираха ракетите в стартова позиция, махаха маскировъчната мрежа, закриваща устройството, преструваха се, че палят заряда и хлътваха зад набързо изградената защитна стена.

Според Хелън, ракетите бяха съвсем просто нещо. Задвижваха ги взривове на барутни заряди и, както показаха изпитанията, можеха да стигнат височина около хиляда фута. При удара взривател задействаше химически заряд. А той възпламеняваше спирта в носовия резервоар и го разпръскваше на широка площ. Никой не задаваше въпроса, поне официално, как Хелън се е добрала до начина за приготвяне на барут, който заемаше почетно място в списъка на забранените вещества. Джан подозираше, че Хелън сама бе стигнала до всичко, помагайки си само с оскъдни познания.

Макар и да се предполагаше, че сега Мелиса управлява Минерва, Ана не се отказа от противопоставянето почти до самия край. Най-сериозният им сблъсък се случи в началото на втората седмица. Ана, нейната дъщеря Тасма, Началничката Джийн и Адам — говорителят на мъжете, дойдоха онази вечер в дома на Мелиса. Тя ги прие с пресилена вежливост и каза на Джан да поднесе питиета. Ана обаче я посъветва да не си създава грижи, защото това съвсем не е светско посещение и Джан остана в преддверието.