Блейк Крауч - Пайнс (Живи или мъртви)

Отляво на стъклото имаше клавиатура с няколко измервателни уреда и броячи, всичките нулирани.

Отдясно имаше малък екран:

ДЖАНЕТ КАРПЕНТЪР ПАЛМЪР

ТОПИКА, КАНЗАС

ДАТА НА СУСПЕНДИРАНЕ — 02.03.82

ЖИТЕЛ: 11 ГОДИНИ, 5 МЕСЕЦА, 9 ДНИ

Итън чу вратата да се отваря и се обърна да види кой влиза, но вълните газ му пречеха. Продължи по пътеката, по-навътре в мъглата, като поглеждаше екраните на всяка машина. Датите пълзяха през 80-те.

Една го накара да спре. Към съскането на газа се добавиха гласове.

Зад стъклото машината сякаш беше пълна с черен пясък. Итън забеляза от него да се показва бял пръст, напълно неподвижен, опрян в стъклото.

Измервателните уреди като че ли показваха сърдечна дейност (такава липсваше) и температура — 21.1111 °С.

На екрана пишеше:

БРАЙЪН ЛЕЙНИ РОДЖЪРС

МИСУЛА, МИНЕСОТА

ДАТА НА СУСПЕНДИРАНЕ — 05.05.84

ОПИТИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ — 2

Следващата машина беше празна, но Итън разпозна първото име и се запита дали не се отнася за нея:

БЕВЪРЛИ ЛИН ШОРТ

БОЙСИ, АЙДАХО

ДАТА НА СУСПЕНДИРАНЕ — 10.03.85

ОПИТИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ — 3

ЛИКВИДИРАНА

Нещо се движеше бързо към него. Итън се откъсна от машината на Бевърли, изтича към края на пътеката и тръгна по следващата, а мислите му препускаха.

„Какво означава това, по дяволите?“

В стаята вече имаше най-малко половин дузина души, които го преследваха, но на него не му пукаше.

Трябваше да види само още една машина.

Трябваше.

Спря на четвъртата редица, в средата на пътеката, докато гласовете приближаваха.

Впери поглед в празната машина.

Неговата празна машина.

ДЖОН ИТЪН БЪРК

СИАТЪЛ, ВАШИНГТОН

ДАТА НА СУСПЕНДИРАНЕ — 24.09.12

ОПИТИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ — 3

В ПРОЦЕС НА ЛИКВИДИРАНЕ

Прочитането на собственото му име не направи нещата по-реални.

Стоеше, без да знае какво означава тази информация пред очите му.

Опитваше се да сглоби парчетата.

За първи път от цяла вечност изобщо не му беше до бягство.

— Итън!

Познаваше този глас, макар че му трябваха няколко секунди, за да го свърже със спомена.

С лицето, на което принадлежеше.

— Трябва да поговорим, Итън!

Да, трябва.

Дженкинс. Психиатърът.

Итън закрачи.

Имаше чувството, че разплита някаква нишка, дни наред, но сега, когато приближаваше края й, се питаше какво ще се случи, след като тя свърши.

— Итън, моля те!

Вече дори не гледаше имената, нито се интересуваше дали машините са заети или празни.

Имаше значение само едно нещо, едно ужасно подозрение, което го гризеше отвътре.

— Не искаме да те нараним! Никой да не го докосва!

Единственото, което можеше да направи, бе да мести краката си към последната машина в последната редица в другия ъгъл на помещението.

Зад него вървяха хора.

Усещаше ги как приближават в мъглата.

Нямаше начин да им избяга, но пък дали това имаше някакво значение?

Стигна до последната машина и се подпря на нея, за да събере сили.

През тясното стъкло се взираше лицето на мъж, потопен в черен пясък.

Очите му бяха отворени.

Немигащи.

Не дишаше — по стъклото нямаше пара.

Итън прочете името и годината на суспендиране — 2032. Обърна се и видя д-р Дженкинс да излиза от мъглата. Дребният психиатър беше заобиколен от петима мъже, облечени в нещо като екипировка за борба с безредици.

— Моля те, не ни карай да те нараняваме — каза Дженкинс.

Итън погледна към последната пътека. От мъглата се появиха още две фигури.

Беше заклещен в ъгъла.

— Какво е това? — попита той.

— Разбирам какво искаш да знаеш.

— Нима.

Психиатърът го изгледа.

— Изглеждаш ужасно, Итън.

— И какво, значи съм бил замразен ли?

— Беше химически суспендиран.

— Какво означава това?

— Най-просто казано, използваме водороден сулфид за предизвикване на хипотермия. След като телесната температура се изравни с околната, те поставяме във вулканичен пясък и вкарваме серен газ, който убива всички аеробни бактерии. След това атакуваме анаеробните. В общи линии всичко, което причинява стареене на клетките. По този начин се озоваваш в много ефективно състояние на понижени жизнени функции.

— Искаш да кажеш, че поне за известен период съм бил мъртъв?

— Не. Мъртъв… по определение… е нещо, от което няма връщане. По-скоро те изключихме по такъв начин, че да можем да те включим отново. Да те рестартираме. Не забравяй, че това е съвсем общо обяснение на един много деликатен и сложен процес, за чието усъвършенстване бяха нужни десетилетия.