Кори Доктороу - Малкия брат

Добавих кадрите от арестуването й.

— Когато я арестуваха, мислех, че ще получим правосъдие. Заради всички изчезнали и пострадали. Но президентът — кадър как се смее и играе голф — и държавният секретар — снимка, на която се здрависва с известен терористичен лидер, който уж е на наша страна, — се намесиха. Изпратиха я на секретен военен трибунал и той я оправда. Явно не са видели нищо нередно в действията й.

Добавих фотомонтаж от стотиците снимки на освободени затворници, публикувани от Барбара в „Гардиън“.

— Ние избрахме тези хора. Ние им плащаме заплатите. Те трябва да са на наша страна. Да защитават свободите ни. Но те предадоха доверието ни. Изборите са след четири месеца. Има доста време. Достатъчно, за да намерите петима от приятелите си, които са спрели да гласуват, защото няма за кого. Говорете с тях. Накарайте ги да обещаят да гласуват. Нека си върнем страната от ръцете на палачите и главорезите, които се присмиваха на мъртвите ми приятели.

— Повечето от нас избират да не гласуват — продължих, — защото системата не работи. Вие трябва да изберете свободата. Казвам се Маркъс Ялоу. Бях измъчван от държавата си, но все още я обичам. На седемнайсет години съм. Искам да израсна в свободна страна. Искам да живея в свободна страна.

Завърших с логото на сайта ни. Бяха го направили Анджи и Хулу, който ни предоставяше безплатен хостинг, благодарение на „Пигсплийн“.

Офисът е интересно място. Технически се казваме Коалиция на гласоподаватели за свободна Америка, но всички ни наричат екснетъри. Организацията бе създадена от Барбара и нейни приятели адвокати след затварянето на Трежър Айланд. Получихме финансиране от няколко техномилионери, които не можеха да повярват, че група хлапета са сритали задника на СВС. Понякога ни карат да правим презентации на Екснет пред инвестиционни капиталисти. Много народ се опитва да изкара по някоя пара от Екснет.

Аз получих офис на Валенсия Стрийт, където раздаваме дискове с „Параноид“ и правим лекции за построяването на по-добри уай-фай антени. Много нормални граждани ни помогнаха с дарения, в пари и техника. „ПараноидЛинукс“ може да се подкара практически на всичко.

Големият план е да си пуснем собствена АРИ през септември, навреме за изборите, и да я вържем към привличането на гласоподаватели. При последните избори имаше едва 42% активност. Негласуващите бяха мнозинство. Опитах да привлека Дарил и Ван, но те отказаха. Прекарваха много време заедно, въпреки че, според Ван, нямали романтични отношения.

С Дарил не си говорехме много, но ми пращаше дълги писма за всичко друго, освен за Ван, за тероризъм и затвори.

Анджи стисна ръката ми.

— Боже, мразя тази жена.

Кимнах.

— Поредната гадост, която страната ни причинява на Ирак. Ако я пратят в моя град, сигурно ще стана терорист.

— Че ти стана терорист, когато я пратиха в твоя град.

— Така е.

— Ще ходиш ли на изслушването на мис Галвес в понеделник?

— Естествено. — Бях ги запознал преди няколко седмици, когато учителката ми ме покани на вечеря. Профсъюзът й беше издействал изслушване пред Образователния борд, за да си върне работата. Фред Бенсън щеше да се появи след ранното си пенсиониране, за да свидетелства срещу нея. Нямах търпение.

— Искаш ли да хапнем бурито?

— Естествено.

— Само да си взема лютия сос.

Проверих си старата поща още веднъж. Много екснетъри не бяха разбрали за Коалицията.

Последното съобщение идваше от един анонимен бразилски сайт.

Мерси, открих я. Не си ми казвал, че е толкова яка.

— От кого е?

— От Зеб — засмях се аз. — Помниш ли го? Дадох му пощата на Маша. Реших, че след като и двамата се укриват, мога да ги запозная.

— Мисли, че Маша е готина?

— Остави го. Очевидно мозъкът му е замъглен от обстоятелствата.

— А ти?

— Аз?

— Твоят беше ли замъглен от обстоятелствата?

Придърпах я и я огледах от горе до долу. Взрях се през очилата в големите й пакостливи очи. Прокарах пръсти през косата й.

— Анджи, никога не съм мислил по-ясно.

Тя ме целуна, аз отвърнах и мина известно време, преди да отидем за бурито.

Тази книга дължи огромни благодарности на много писатели, приятели, ментори и герои, без които нямаше да е възможна.

За хакерите и криптографите: Бъни Хуанг, Сет Шоен, Ед Фелтън, Алекс Халдерман, Гуидс, Натали Еременко, Емануел Голдстейн, Арън Шварц.

За героите: Мич Капур, Джон Гилмор, Джон Пери Барлоу, Дари Лесиг, Шари Стийл, Синди Кон, Фред фон Лохман, Джейми Бойл, Джордж Оруел, Аби Хофман, Джо Трипи, Брус Шнайер, Рос Доусън, Хари Копайт, Тим О’Райли.