Уильям Гибсон - Нулев брояч

Изпратеното от Конрой микрософтче изпълваше главата му със своята собствена вселена от постоянно променящи се фактори: скорост на излитане, височина, наклон, ъгъл на атака, гравитационно натоварване, отправни точки. Информацията за въоръжението на самолета представляваше непрекъсна подпрагова литания от обозначения на цели, линии на попадение на бомби, обхвати на търсене, съобщения за навлизане в обхвати на поразяване, брой на наличните оръжия. Конрой беше прикрепил към микрософта простичко съобщение, даващо времето на пристигане на самолета и потвърждаващо, че е уредено място за един пътник.

Чудеше се какво ли прави и чувства Митчел. Комплексът на Биолаборатории Маас — Северна Америка беше изрязан в сърцето на една стръмна меза, скално плато, издигащо се над пустинната равнина. Биософтовото досие беше показало на Търнър повърхността на мезата, прорязана от светещи вечерни прозорци, стърчаща над протегнатите клони на море от сагуароси като рубка на гигантски кораб. За Митчел тя беше затвор и крепост, негов дом за девет години. Някъде близо до центъра й той беше отработил хибридомните техники, които бяха убягвали на другите учени в течение почти на столетие. Работейки с човешки ракови клетки и използвайки неглижиран и почти забравен модел на синтеза на ДНК, той беше създал безсмъртните хибридни клетки, които бяха основните работни инструменти на новата технология, миниатюрни биохимични заводи, произвеждащи непрекъснато молекулите, проектирани за свързване в биочипове. Някъде в аркологията на Маас Митчел изкарваше последните си часове като техен водещ учен.

Търнър се опита да си представи как Митчел води твърде различен живот след бягството му при Хосака, но не му беше лесно. Беше ли една научна аркология в Аризона много по-различна от друга такава в Хоншу?

През този дълъг ден от време на време кодираните спомени на Митчел се надигаха в него, изпълвайки го със странен ужас, който като че ли нямаше нищо общо с предстоящата операция.

Интимността на нещото все още го плашеше, и вероятно страхът му идваше оттам. Определени фрагменти като че ли имаха емоционална сила, напълно непропорционална на съдържанието им. Защо ли споменът за обикновен коридор в някакво мръсно специализантско общежитие в Кембридж го изпълваше с чувство за вина и самосъжаление? Други образи, които по силата на логиката би трябвало да носят известно чувство, бяха странно лишени от него: Митчел си играе с мъничката си дъщеря върху широк светъл килим във взета под наем къща в Женева, детето се смее и го дърпа за ръката. Нищо. Животът на този човек от гледна точка на Търнър изглеждаше белязан от предопределеност: той беше изключителен, една рано открита изключителност, силно мотивирана, силно надарен с тази внимателна и безсъвестна манипулативност в компания, необходима, за да станеш водещ учен. Ако някой е бил предопределен да се издигне в корпоративните лабораторни йерархии, това беше Митчел, реши Търнър.

Самият Търнър не беше способен на това да се влее в интензивно племенния живот на дзайбацуджиите, хората на живота. Той беше постоянен самотник, волен фактор, плуващ по тайните морета на интеркорпоративната политика. Никой човек на корпорация не би бил способен да предприема инициативите, които на Търнър се налагаше да предприема по време на измъкване. Никой корпоративен служител не беше способен на професионално спокойната способност на Търнър да променя посоката на лоялността си при промяна в работодателя. Или например на непоклатимата му вярност, след като веднъж е сключен договор. Беше започнал да се занимава с охрана преди да навърши двайсет, когато мрачната следвоенна стагнация беше отстъпила на надигането на новите технологии. Беше се справял добре с охраняването, като се има предвид общата му неамбициозност. Имаше жилава, мускулеста външност, която впечатляваше клиентите на работодателя му, имаше и пъргав, наистина пъргав ум. Дрехите му стояха добре. Умееше да използва технологиите.

Конрой го беше намерил в Мексико, където работодателят на Търнър беше сключил договор за осигуряване на охраната на симстимова група на Sense/Net, която записваше трийсетминутни парчета за дългосвиреща юношеска серия за приключения в джунглите. Когато Конрой пристигна, Търнър тъкмо привършваше аранжиментите си. Беше сключил договор между Sense/Net и местните власти, беше подкупил началника на полицията в града, беше анализирал системата за сигурност на хотела, беше се срещнал с местните водачи и шофьори и беше проверил двойно биографиите им, беше се погрижил за дигитална защита на излъчванията на предавателите на симстимовата група, беше оформил група за действие при кризисни ситуации и беше поставил сеизмични сензори около групата бунгала на Sense/Net.