Джийн Оел: Каменните убежища

Айла се вгледа по-внимателно. Това, което допреди малко й се струваше безразборна бъркотия, сега се открои като отделни места, всяко, от които беше предназначено за извършването на определена дейност. Само на пръв поглед всичко изглеждаше хаотично, тъй като се вършеха толкова много дейности.

Тя видя как обработват животински кожи и правят копия, като ги изправят и коват. Кошници в различен стадий на направата им бяха подредени на друго място. На трето се сушаха ремъци, опънати върху колове от дебели кости. Дълги конци висяха от колчета, забити на кръст над недовършени мрежи. Те бяха опънати по рамки, а по земята, се спускаха хлабаво изплетени конци. Кожи, някои, от които боядисани в червени тонове и най-различни други цветове, бяха нарязани на парчета, а близо до тях бяха окачени ушитите от парчетата дрехи.

Тя разпозна повечето от занаятите, но до готовите дрехи се вършеше нещо, което й се стори напълно непознато. Върху една вертикална рамка бяха опънати много тънки нишки. Хоризонтално и перпендикулярно на нишките беше вплетен някакъв предмет. Айла искаше да отиде там и да погледне по-отблизо, ето защо си каза, че ще го стори, само че по-късно. Парчета дърво, камък, кост, еленови и слонови рога бяха струпани на други места. От тях изрязваха най-различни сечива — лъжици, черпаци, купи, клещи, оръжия. Повечето от тях бяха украсени с резба и изписани орнаменти. Имаше и малки скулптури и изсечени фигурки, които не бяха сечива или инструменти. Изглежда бяха направени поради някаква причина, която не й беше известна.

Видя зеленчуци и билки, окачени високо на големи рамки с много кръстове, а по-ниско висяха оставени за сушене късове месо. Встрани от всички тези дейности се виждаше място, покрито с остри каменни пластини. Реши, че вероятно е за хора като Джондалар. За каменоделците, които изработват инструменти, ножове и остриета за копия.

Накъдето и да погледнеше, виждаше хора. Общността, която живееше под просторния скален подслон, не беше никак малобройна, Айла беше израснала в клан, който наброяваше по-малко от трийсет души. На Събора на Клана, който се организираше на всеки седем години, за кратко се събираха двеста души. За нея това бяха невероятно много хора. Макар на Летния събор на мамутоите да се беше събрал много повече народ, Деветата пещера на зеландониите беше дом на повече от двеста души — повече, отколкото имаше на Събора на целия Клан!

Не знаеше колко хора стоят и ги гледат в момента, но се сети за времето, когато беше отишла заедно с Клана на Брун на събора на клановете. Тогава също й се струваше, че всички погледи са вперени само в нея. Онези се бяха опитали да не я плашат с поведението си, ала хората, които сега ги зяпаха, докато Мартона водеше Джондалар, Айла и вълка към новото им жилище, не проявяваха и най-малката любезност. Изобщо не се стараеха да не я гледат в очите и тя се запита дали някога ще може да свикне да живее с толкова много хора. И искаше ли го изобщо?

Едрата жена хвърли поглед към помръдналата кожена завеса на отсрещния вход, след което бързо сведе очи към земята, когато от жилището на Мартона излезе младата русокоса чужденка. Жената седеше на обичайното си място — върху издялана от солиден варовик седалка, която бе достатъчно здрава, за да издържи масивното й тяло. Покритата с кожа мебел беше направена специално за нея и беше разположена точно там, където искаше: с лице към задната част на обширната открита местност, под огромния скален покрив, който предпазваше цялото селище. Оттук се виждаше като на длан почти цялата общност.

Жената сякаш медитираше. Тя не използваше за пръв път мястото, за да наблюдава даден човек или дейност. Хората се бяха научили да не я безпокоят, докато медитира, особено пък, когато носеше на гърдите си медальона от слонова кост, обърнат обратно. Когато украсената със символи и животни страна на медальона беше отпред, всеки можеше да дойде при нея. Ала щом го обърнеше обратно, това беше символ на мълчание и означаваше, че не иска да говори с никого, нито пък желае да бъде безпокоена.

Хората от пещерата бяха свикнали до такава степен с нейното контролиращо присъствие, че почти не я забелязваха. Тя съзнателно бе насаждала у тях тази нагласа и не изпитваше никакви угризения. Като духовен водач на Деветата пещера на зеландониите тя се смяташе за отговорна за благосъстоянието на своя народ и използваше всички начини, които острият й ум измисляше, за да изпълнява успешно тази си задача.