Джийн Оел - Каменните убежища

Остави купата, след което огледа ниската плоча, около която бяха седнали. Беше от варовик, подпрян на дървена рамка с крака. Варовикът бе завързан за рамката с ремъци. На масата имаше покривка от доста фино влакно, бродирано с причудливи червеникави фигури на животни и абстрактни линии и форми. Няколко възглавници, изработени от различни материали, бяха подредени около масата, като кожените бяха боядисани в подобни оттенъци на червеното.

Върху масата бяха поставени две каменни лампи. Едната бе красиво инкрустирана и изработена във формата на кух съд с декорирана дръжка. Другата беше нейно по-грубо копие, като отворът бе набързо издълбан в парче варовик със същите размери. Двете съдържаха лой — животинска мас, която беше преварена във вода — и горящи фитили. По-грубо направената лампа имаше два фитила, а другата — три. Всеки от фитилите хвърляше еднакво количество светлина. Айла имаше чувството, че грубата лампа е била направена наскоро, за да се освети по-добре задната част на скалния подслон. Тя сигурно щеше да се използва само временно.

Помещението, разделено на четири части от подвижни прегради, беше безупречно подредено. Вътрешността на къщата се осветяваше от още няколко каменни лампи. Разделителните паравани, повечето от които бяха оцветени или украсени, също имаха дървени рамки. По някои от тях беше опъната изсъхнала животинска кожа. Други от параваните обаче бяха прозрачни. Вероятно бяха направени от изсушените черва на някое едро животно.

В левия край на задната каменна стена, съседна на външния панел, се виждаше един особено красив параван, явно изработен от подобен на пергамент материал, който можеше да бъде отлепен на големи парчета от вътрешната страна на животинската кожа, ако тя се оставеше да изсъхне. Кон и някакви тайнствени символи, включително линии, точки и квадрати, бяха нарисувани върху паравана в черно, жълто и червено. Айла си спомни, че Мамут от Лъвския бивак беше използвал подобен екран по време на церемониите, макар че рисунките по него бяха направени само с черен цвят. Неговият беше изработен от подобен материал, добит от бял мамут, и беше най-святото му притежание.

На пода пред паравана бе постлана сивкава кожа, за която Айла беше сигурна, че е от кон. Трепкащи огнени отблясъци, които, както изглеждаше, идваха от ниша в стената зад паравана, осветяваха конския параван, подчертавайки украсите по него.

Дълги полици, направени от по-тънки парчета варовик, бяха монтирани по стените, като върху тях бяха подредени най-различни сечива и предмети. Под рафтовете, на пода, се виждаха някакви смътни фигури. Там поради наклона на стената ъгълът беше най-остър. Айла отгатна за какво се използват повечето от нещата, но някои бяха изрязани и оцветени с такова умение, че по-скоро приличаха на произведения на изкуството.

Вдясно от полиците беше сложен кожен параван, който разделяше ъгъла от стаята и оформяше следващата стая. Параваните само загатваха за разделението на помещения и през отворите Айла видя повдигната платформа, върху която бяха натрупани животински кожи. Сигурно там спеше някой. Друго място за спане беше подредено между единия и другия параван. Преградите го отделяха от стаята, в която се намираха в момента, както и от другата спалня.

Спуснатата кожа на входа беше част от стена, направена от кожи в дървени рамки. Имаше и четвърта стая, в която Мартона готвеше. До кухнята бяха подредени дървени рафтове, върху които бяха поставени кошници и купи, красиво украсени и резбовани. На пода до тях се виждаха големи съдове, някои, от които с капаци. В тези, които бяха без капаци, имаше зеленчуци, плодове, зърно, сушено месо.

Отвън четирите стени на жилището не бяха идеално прави, а и пространството вътре не беше съвсем симетрично. Те сякаш се извиваха по силуета на скалата и граничеха със стените на други жилища.

— Попроменила си нещата тук, майко — каза Джондалар. — Сега ми се струва по-просторно.

— Наистина е по-просторно, Джондалар. Сега сме само трима, Фолара спи ето там — и Мартона посочи към второто място за спане, — а с Уиламар спим в другата стая. — Посочи към помещението с каменната стена. — Ти и Айла можете да използвате главната стая. Бихме могли да преместим масата по-близо до стената, за да се отвори повече място за ново легло, ако искаш.

На Айла мястото й се стори доста просторно. Жилището беше много по-голямо, отколкото домашните огнища на семействата в полуподземната обител на Лъвския бивак. От друга страна, беше по-малко от нейната пещера в долината, където бе живяла сама. Но за разлика от тукашните домове заслонът на мамутоите не беше естествено образувание. Хората от Лъвския бивак си го бяха построили сами.