Джийн Оел - Каменните убежища

Макар че няколко пъти беше влизала и излизала от дома на Мартона, не беше успяла да го огледа по-отблизо. И сега, докато разглеждаше, с всяка минута се изненадваше все по-приятно. Постройката беше интересна и напомняше жилищата в пещерата на лозадунаите, която бяха посетили, преди да прекосят ледника на високото плато.

Долните метър и нещо на външните стени на жилищата бяха направени от варовик. Доста големи парчета от материала бяха подредени като рамка на всеки от входовете. Каменните инструменти обаче не бяха достатъчно подходящи и съвършени за фината обработка на камъните, ето защо останалата част от стените бе направена от по-груб варовик и само на отделни места той бе издялан с чук. Различни парчета с подобен размер — може би седем-осем сантиметра широки — бяха така сглобени, че съставляваха здрава структура.

Грубо издяланите късове бяха подбрани по размер и подредени така, че широчината на стените да е равна на дължината на камъните. Дебелите стени бяха изградени на пластове — камъните бяха наредени един върху друг, като върху всеки два беше поставен трети. Тук-там бяха използвани по-малки камъни за запълване на дупките, особено около по-големите каменни блокове близо до входа.

Отвън камъните бяха подпрени под ъгъл с греди, за да може всеки по-горен слой да е малко по-увиснал навътре от долния. Внимателният подбор и подреждане спомагаха водата и влагата да се стичат надолу, независимо дали се дължаха на дъжд, лед или кондензация.

Не бяха необходими хоросан или кал, които да запушват дупките и да засилват здравината на постройката. Грубият варовик бе способен да предпазва камъните от изплъзване, а и масивните камъни стояха здраво благодарение на голямата си тежест. Те дори можеха да издържат подпряно отвътре за опора стъбло на бор или хвойна. Камъните бяха така сглобени, че вътре не проникваше слънчева светлина и не се усещаше никакво течение. Ефектът се допълваше с приятно за окото покритие на постройката отвън.

Отвътре каменният подслон беше облицован с плоскости, направени от сурова кожа, която беше необработена и ставаше много твърда, когато изсъхнеше. Тези панели бяха прикрепени към дървени колове, забити в пода.

Започваха от земята и на височина стигаха до два и половина-три метра. Айла си спомни, че горните панели са богато украсени отвън. Върху много от тях бяха нарисувани животни и някакви знаци, но цветовете изглеждаха по-тъмни заради слабата светлина. Понеже къщата на Мартона беше построена до стръмния гръб на скалата, под надвисналия каменен покрив, една от стените на жилището представляваше твърда варовикова скала.

Айла погледна нагоре. Нямаше таван, ако не се брои долната част на каменния подслон. С малки изключения над стените се извисяваше дим от огнищата, който се стелеше по долната повърхност на скалата и излизаше навън. Надвисналата над тях скала ги предпазваше от суровото време, а зиме, дори в голям студ, тези жилища можеха да бъдат много комфортни и уютни. Постройките бяха доста просторни, за разлика от удобните и лесните за затопляне, напълно закрити, но изпълнени с дим тесни жилища, които беше виждала.

Дървените и кожените стени предпазваха от вятъра и дъжда, но основната им цел бе да очертават границите на личните владения и да осигурят неприкосновеност на личния живот. Поне за очите, ако не за ушите. Някои от по-горните секции на панелите можеха да се отворят, за да пропуснат светлина и да се чуят разговорите на съседите. Но когато панелите-прозорци бяха затворени, на посетителите се препоръчваше да използват входната врата и да помолят да ги приемат, а не просто да се обадят отвън или да влязат без покана.

Айла огледа пода по-внимателно и видя, че е направен от подредени камъни. Кристалната структура на варовика от големите скали позволяваше да бъде натрошен на големи плоски камъни. Камъните бяха покрити с постелки, изплетени от треви и сламки, както и с животински кожи.

Айла отново насочи вниманието си към разговора между Джондалар и майка му. Тя отпи от виното и се вгледа в купата, която държеше. Беше направена от кух рог. Зубър, каза си тя. Най-вероятно рогът бе отрязан близо до върха, тъй като диаметърът на съда беше доста малък. Вдигна купата, за да я огледа отдолу. Дъното беше дървено. Отстрани забеляза някакви белези-драскотини, но когато погледна по-отблизо, откри изненадано, че това всъщност е изображение на кон, изрязано с необикновена прецизност.