Майкъл Смит - Само напред

Имах кубче с биографията на Окланд. Знаех как изглежда, както и разни други неща. Имах двайсет и четири часа да направя първия си доклад за Зенда. Стандартна, изтъркана, обикновена задача. Колкото да не си без работа.

Взех влака до Действен Портал номер 3. Имах пет излишни минути и открих Хели, служителят, който последен видял Окланд. Беше преместен от вътрешната линия. Ройн ми каза къде да го намеря. Той искаше да помогне, но не можа да ми каже нещо, което вече не знаех.

Преди да се кача, Хели ми показа използваните билети. Разбрах защо толкова много искаха да си върнат Окланд. Купчинката беше наистина много, много чиста.

В 8.30 вечерта се качих на Червена Линия Едно и както винаги си пожелах да не бях го правил.

Червения Квартал не е като Центъра. Нито като Цветния. Не прилича на никой друг. Центъра има такава голяма шибана стена, само за да се предпазва от Червения Квартал.

Нека да ви обясня за Кварталите. Старият обичай градовете да се разделят според раса и вяра отмрял преди много, много време. Предполагам, всички са се отегчили: да мразиш цял ден съседите си е дяволски уморително. По същото време започва да се променя и цялата концепция за градовете. Ясно е, че когато главният град на нацията започва да покрива седемдесет процента от населението на цялата страна, нещата трябва да се организират малко по-различно.

Случило се следното: кварталите станали Квартали, самоуправляващи се щати със собствени закони и свобода да правят, каквото поискат, по дяволите. Хората, които живеят в даден Квартал, харесват това, което харесва Кварталът. Ако не харесваш Квартала, биваш изхвърлен и трябва да си намериш такъв, който да ти подхожда. Освен ако не произхождаш от лош Квартал. В този случай си оставаш там, където си. Някои неща се променят, други остават същите. Така де, чудо голямо.

С времето нещата започват да стават все по-странни и така си и остават. Всичко се събира, увеличава, втвърдява, но не в една и съща посока. Някои Квартали поддържат помежду си по-тесни връзки и когато трябва да се вземат решения, засягащи цялата страна, те се събират и си плещят. А останалите? Ами, кой ги знае. Виждал съм много от Града — доста съм пътувал, но има редица места, където не съм стъпвал, места, където никой не е бил стотици години, никой освен хората, които живеят там. По такива места никой не ходи, защото е твърде опасно, а в други не се допускат външни лица. Повярвайте ми: има Квартали, в които стават много странни и гадни работи.

Червения Квартал не спада към тази категория. Не е лош. Само е напрегнат. Бях там, защото исках да си купя пистолет, а нито в Центъра, нито в Цветния можеш да го направиш. В Червения купуваш каквото си пожелаеш, и то с намаление.

Няма добро или лошо време да се качиш на влак за Червения. Там няма определени часове, в които нещо се случва, нито дори дни. Просто си плащаш и се възползваш от шанса. Всъщност, според стандартите на Червения вагонът, в който се качих, беше доста цивилизован. Наистина, на седалката до мен някой беше повръщал и срал, но съм виждал и по-лоши неща. Проститутките бяха прекалено вкочанени, за да вършат сериозна работа. Битките в задната част на вагона свършваха много бързо и никога нямаше повече от два трупа по едно и също време.

Зенда си мисли, че съм много смел, щом ходя в Червения сам. Отчасти е права. Но пък трябва да знаеш как да се нагодиш, как да се държиш, за да не те объркат. Ако Дарв или някой от ония АИЦ костюмирани покаже носа си тук, ще си го изпроси още преди да е седнал, защото няма да подхожда на обстановката.

Погледнете ме. Добре, нося хубави дрехи, но не е там работата. Те не са от значение. Не струват нищо. Лицето е важно. Не приличам на човек, който умира да приключи с това пътуване, или ще се напикае от страх. Не приличам и на човек, който се отвращава от онова, което вижда. По-скоро приличам на тип, който ще ти забие нож в гърлото, преди дори да си помислиш да му създадеш проблеми. Приличам на тип, чиято майка е умряла на улицата, задушена от повръщане на Допаз. Приличам на тип, който е станал сводник на сестра си не само заради парите, но и защото я мрази.

Мога да изглеждам като тип, който принадлежи към групата.

Слязох на Шибана гара Нула и тръгнах по задните улички. В Червения не си правят труда да извозват боклука. В истинската вътрешност — места като окръг Хю, има боклук, който буквално се е вкаменил. Да откриеш пътя не е проблем, ако знаеш откъде да тръгнеш. Няма никакви карти. Ако не си наясно къде отиваш, трябва незабавно да се махнеш от Червения преди да ти се случи нещо деморализиращо и вероятно фатално.