П. Каст - Преследвана

— Страхотно! Такива м-места… обичам — изхълца Афродита.

— Браво на теб — погледна я кисело Стиви Рей. — Та, докато изследвахме депото, намерихме две заключени стаи. За мъже и за жени. Съобразихме, че сигурно са били за служителите на гарата. Открихме дори и гимнастически салон. Далас направи останалото.

Тя се отпусна уморено върху възглавницата си и кимна към Далас в смисъл „давай, разкажи им останалото“. Далас сви скромно рамене, но усмивката му говореше, че знае колко важна работа е свършил.

— Просто намерих главния кран за гарата и го отворих. Тръбите все още са в добро състояние.

— И не само това, направи и друго — обади се Стиви Рей.

Той й се усмихна и аз отново усетих, че между тях има нещо. Хм, по-късно определено ще трябва да си поговорим двете.

— Ами, успях да измисля как да включа електричеството. Водните нагреватели заработиха. А благодарение на кредитната карта на Афродита се снабдихме с всичко необходимо, за да пусна осветление из тунелите. С малко усилия вече си имаме топла вода горе и електричество долу.

— Уау — извика Джак. — Това е страхотно!

— Впечатляващо — съгласи се Деймиън.

Далас продължи да се усмихва.

— Е, ще ползвате ли банята, или не? — попита Венера.

Видя ми се кисела или може би гадна, като истинска кучка. Да, „кучка“ май беше по-точната дума.

— Да — ухили се доволно Джак. — С удоволствие ще си хвърля един душ преди дежурството.

— А как сте с шампоаните и балсамите? — попита Шоуни.

— Ох, момичета, това беше първото, за което помислих, след като дойдох на себе си. Не се тревожете, имам всичко необходимо — каза Крамиша, стана и избърса трохите от прилепналите по бедрата си дънки.

— Чудесно! — усмихна се Ерин. — Да вървим тогава.

Всички наставаха и тръгнаха към изхода на стаята. Аз изостанах назад.

— Хей, Зо, искаш ли отново да ми бъдеш съквартирантка? — Стиви Рей изглеждаше ужасно изтощена, но по лицето й играеше познатата стара усмивка.

— Да — отвърнах бързо.

Погледите ни се насочиха едновременно към Афродита, която все още седеше на ръба на леглото, полуизлегната върху Дарий.

— Афродита, иди да си намериш спален чувал. После можеш да се тръшнеш тук — каза Стиви Рей.

— Слушай… няма никакъв начин да спя с теб — отвърна Афродита, полагайки огромни усилия да не заваля думите. — Нашето обвързване не е като онези. Дори и да бях хомосексуалистка, а аз не съм, ти не си мой тип.

— Не съм ти намеквала нищо такова — каза Стиви Рей. — Не ставай глупава. Само те осведомявам. И искам да ти е ясно, че ще прекъсна това гадно обвързване в мига, когато измисля как може да стане. — Стиви Рей въздъхна. — Не прави нещо, което може да нарани и двете ни. Достатъчно рани получих напоследък.

Слушах размяната на реплики между тях с жив интерес. Самата аз бях обвързана известно време с човешкото си гадже Хийт, така че знаех какво е да си обвързан с човек чрез магията на кръвта. Знаех нещо и по въпроса за прекъсването на тази връзка. Беше адски болезнено.

— Зоуи, нали няма да ти се стори прекалено, ако те помоля да спреш да ме зяпаш? — провлече Афродита и ме накара да примигам виновно.

— Не те зяпам — излъгах аз.

— Както и да е, просто спри!

— Няма защо да се срамуваш от обвързването, красавице — каза Дарий и прегърна нежно Афродита.

— Все пак е откачено, нали? — каза Стиви Рей.

Дарий й се усмихна разбиращо.

— Трябва да знаете, че има различни видове обвързване.

— И нашето не е от рода на „пий от кръвта ми и ме люби“ — каза Афродита.

— Разбира се, че не е — целуна я по челото Дарий.

— Което означава, че можеш да спиш тук, без да се страхуваш, че ще те нападна — обади се Стиви Рей.

— И въпреки това ти казвам — не. Отивам с Дарий. Ще бдя на пост с него — заяви решително Афродита и вдигна наполовина празната втора бутилка с вино в странен пиянски жест.

— Дарий трябва да охранява входа към тунелите, а не да се занимава с пияния ти задник — възрази Стиви Рей.

— Аз. Отивам. С. Дарий! — натърти Афродита.

— Нека да дойде с мен — предложи Дарий, опитвайки се безуспешно да скрие усмивката си. — Аз ще й намеря спален чувал. Сигурен съм, че няма да ми създава неприятности. Предпочитам да ми е пред очите.

— Мислиш, че няма да ти създава неприятности, така ли? — казах смаяно и погледнах Стиви Рей.

Двете повдигнахме вежди в синхрон и се обърнахме към него. Кълна се, че високите му изсечени скули се обагриха в розово.

— Може би има предвид друга Афродита, която не познаваме — каза със съмнение Стиви Рей.