Кристин Кашор - Огнена

— Красива си сутрин. — Арчър застана до нея и я целуна по носа. — Изглеждаш неустоима в моята риза.

Възможно бе, но се чувстваше ужасно. Би предпочела да е обратното — да се чувства неустоима, а да изглежда ужасно.

Той бе облечен — без ризата — и се канеше да излиза.

— За къде бързаш?

— Запалили са сигнален огън.

Нападнеха ли ги, жителите на планинските градове палеха сигнални огньове, за да повикат на помощ съседите си.

— В кой град?

— Грей Хейвън, на север. Наш и Бриган тръгват веднага, но крилатите чудовища сигурно ще избият част от войниците им, преди да стигнат тунелите. Аз ще стрелям от стената като всеки, който умее да държи лък.

Тя се разсъни, все едно са я потопили в студена река.

— Значи Четвърти полк е потеглил? Колко войници имат Наш и Бриган?

— Моите осмина и още четирийсет, които Роен отдели от крепостната стража.

— Само четирийсет!

— Изпрати мнозина от войниците си с Четвърти полк — обясни Арчър. — Войници от Третия ще ги заменят, но още не са пристигнали.

— Но как петдесетима мъже ще се изправят срещу двеста чудовища? Да не са полудели?

— Иначе няма кой да помогне на града.

— Няма ли да отидеш с тях?

— Командирът смята, че моят лък ще е по-полезен от стената.

Командирът. Тя застина.

— Той тук ли е?

— Не, разбира се — изгледа я понамръщено Арчър. — Хората му не ме намерили, та Роен дойде да ме извика.

Файър вече бе забравила въпроса си. Умът й се въртеше около безумието петдесетима мъже да се опитат да надхитрят двеста крилати чудовища. Стана от леглото, взе си дрехите и влезе да се преоблече в банята, та Арчър да не види насинените й китки. Когато излезе, него го нямаше.

Тя си покри косата, грабна лъка и колчана си и хукна след него.

В моменти на отчаяние Арчър прибягваше до заплахи. В конюшните, заобиколен от войниците си и риещите с копита коне, той се зарече да я върже до Смол, ако реши да се качи на стената.

Блъфираше и тя не му обърна внимание. Обмисли още веднъж плана си, стъпка по стъпка. Стреляше прилично с лък. Раната на ръката й бе заздравяла достатъчно да опъва тетивата, стига да изтърпи болката. Докато войниците стигнат тунелите, щеше да убие две, дори три чудовища, а това означаваше две-три по-малко, които да нападат мъжете.

Всяко чудовище бе способно само да убие човек.

Някои от петдесетимата мъже щяха да умрат още преди битката в Грей Хейвън.

В този момент се подаде на страха и разсъдъкът й изневери. Не искаше да отиват. Не биваше да се излагат на риск, за да спасят един планински град. Едва сега разбираше какво имат предвид хората, които хвалеха храбростта на краля и принца. Защо бе нужно да са толкова смели?

Потърси с поглед братята. Яхнал коня си, Наш стискаше поводите, нетърпелив да препусне; снощният безмозъчен пияница се бе преобразил в мъж, създаващ поне впечатление за царственост. Бриган сновеше между войниците, окуражаваше ги, подхвърляше по някоя дума на майка си. Спокоен, уверен, дори се засмя на някаква шега на един от войниците на Арчър.

Сред морето от подрънкващи оръжия и кожени седла той я зърна и радостта го напусна. Очите му се вледениха, устните му се свиха и той заприлича на мъжа от спомените й.

Появата й очевидно помрачи ведрото му настроение.

Е, не само той имаше право да рискува живота си и да проявява смелост.

Тя се обърна към Арчър да го увери, че все пак не иска да стреля по чудовища от стената. После тръгна към Смол и направи нещо на пръв поглед съвсем безразсъдно, но всъщност дълбоко логично.

Знаеше, че всичко ще се случи за по-малко от минута. Чудовищата щяха да им налетят още щом осъзнаят численото си превъзходство. Най-голяма опасност дебнеше мъжете в края на колоната — щеше да им се наложи да забавят ход, когато първите коне нахлуят в тясното гърло на тунела. Влезлите в прохода щяха да се спасят. Чудовищата не обичаха тъмни и тесни места и не преследваха плячката си в пещерите.

Разбра от разговорите, подочути в конюшнята, че Бриган е наредил кралят да язди в началото на колоната, а най-добрите копиеносци и сабленосци — в края, защото в момента на най-сериозната заплаха чудовищата щяха да са твърде близо за стрелите. Бриган щеше да остане най-отзад.

Докато конете се строяваха пред портите на крепостта, тя подготви Смол. Затъкна лъка и копието в седлото и го изведе на двора. Никой не й обърна внимание, отчасти защото наблюдаваше мислите на хората наоколо и ги отклоняваше, когато се насочваха към нея. Поведе Смол към дъното на двора, възможно най-далеч от портите. Опита се да му обясни с чувствата си колко е важно това, колко съжалява и колко го обича. Той докосна врата й с муцуна.