Робин Хоб - Гонитбата на Шута

Сенч държеше в шкафа калаен поднос със странни накити. Избрах си два ефектни пръстена с надеждата, че пръстите ми няма да позеленеят от тях. Затоплих вода, обръснах се и се огледах отново. Тъкмо се бях примирил да се измъкна от стаята под вмирисаните дрехи от стария гардероб на лейди Дайми, когато усетих леко течение. Замръзнах, вслушах се и точно в подходящия момент попитах:

— Не мислиш ли, че е време да ми довериш номера с отключването на онази врата?

— Май ще трябва, след като вече си лорд Фелдшпат и обитаваш стаята долу. — Сенч пристъпи от ъгъла, спря и кимна одобрително на премяната ми. — Ключът не е там, където би си помислил. Не е дори на тази стена. Виж тук. — Отиде до камината, завъртя една тухла настрани и ми показа черен железен лост. — Малко заяжда. Ще трябва да накарам момчето да го смаже. — И докато казваше това, дръпна лоста и течението изведнъж спря.

— Как отваряш вратата от старата ми стая? — Не помнех колко часове бях прекарал в търсене на онзи лост, докато бях момче.

Той въздъхна, после се усмихна.

— Една след друга тайните ми са падали пред теб. Ще призная, винаги ми е била забавна неспособността ти да откриеш тази. Мислех, че ще се препънеш в нея случайно, ако не друго. Тя е в дръпването на завесите. Затваряш ги напълно, а след това дръпни силно накрая. Няма да видиш или да чуеш нищо, но можеш да бутнеш вратата и да я отвориш. Е, вече знаеш.

— Вече знам — съгласих се. — След половин век чудене.

— Едва ли чак половин век.

— Аз съм на шейсет — напомних му. — А ти започна да ме учиш на занаята, когато бях на по-малко от десет. Тъй че, да, половин век и повече.

— Не ми напомняй за годините ми — рече той, после седна с въздишка. — Не е честно да дрънкаш за отминаващо време, след като то, изглежда, изобщо не те засяга. Кривни си шапката малко по-назад. Така. Преди да тръгнеш, ще ти зачервим малко носа и ще придадем малко повече цвят на бузите, за да изглежда, че си започнал да пиеш рано. И ще сгъстим веждите ти. — Кривна глава и ме огледа критично. — Би трябвало да е достатъчно, за да не те познае никой. Какво е това? — попита намръщено и дръпна колета за Пчеличка към себе си.

— Нещо, което бих искал да пратя незабавно до Върбов лес. Неща за Пчеличка. Наложи се да я оставя внезапно, при това по много особен начин. Това е първият Зимен празник, откакто майка ѝ умря. Надявах се да съм там с нея.

— Ще тръгне още днес — обеща ми той. — Пратих малък отряд стражи там тази сутрин. Ако знаех, че имаш съобщение, щях да го пратя с тях. Ще пътуват бързо.

— Има малки подаръци за нея от пазара. За късна изненада за Зимния празник. Чакай, пратил си стражи? Защо?

— Фиц, къде ти е умът? Ти остави Шън и Фицбдителен там, незащитени. Нямаш никаква свястна охрана. За щастие, имам си един-двама души там, които си знаят работата. Не са кой знае каква сила, но имат остри очи. Ще предупредят Лант, ако видят нещо застрашително. И ако времето позволи, отрядът ми ще е там за около три дни. Груба банда са, но съм се погрижил командирът им да ги държи здраво. Капитан Храбри им стяга юздите, докато не ги разхлаби. И тогава нищо не ги спира. — Изглеждаше много доволен от избора си. Пръстите му забарабаниха по ръба на масата. — Ежедневната птица не е пристигнала, но понякога се случва, когато времето е гадно.

— Ежедневна птица?

— Фиц, аз съм грижлив човек. Бдя над хората си. Това включва и теб, през всичките ти години там. А сега, щом пристигне птица без съобщение, знам, че всичко е наред с Лант, както и с Шън. Съвсем разумно е.

Знаел бях, че има поне един наблюдател във Върбов лес. Не бях разбрал обаче, че му изпращат ежедневно доклад. Е, не доклад. Птица без съобщение означаваше, че всичко е наред.

— Сенч, срам ме е, че не помислих изобщо за безопасността на Шън и Фицбдителен, когато донесох Шута тук. Ти ми ги повери. Ситуацията беше ужасна и изби всички други мисли от главата ми.

Той кимаше, докато говорех, лицето му беше мрачно и безизразно. Бях го разочаровал. Покашля се и много преднамерено смени темата:

— Тъй. Мислиш ли, че ще можеш да изиграеш лорд Фелдшпат за някоя и друга вечер? За мен ще е много удобно да имам сред тълпата човек, който знае как да слуша и как да насочи разговор.

— Мисля, че все още мога да го правя. — Срамувах се, че съм го провалил, и това беше най-малкото, което можех да направя. — Какво се надяваш да откриеш?

— О, обичайното. Всичко интересно. Кой се опитва да сключи сделки встрани от Короната? Кой е предлагал подкупи, за да спечели по-добри търговски условия; кой е взимал подкупи? Какво е общото мнение за усмиряването на драконите? Разбира се, най-ценната информация, която можеш да откриеш, са всякакви дребни факти, които изобщо не очакваме.