Скот Линч - Червени морета под червени небета

— Но ние… — Локи съвсем се слиса. — Ние използвахме Мраз за ума и ги оставихме…

— … с прерязани гърла! — довърши Страгос. — Само двамата на покрива оцеляха. Предполагам, че ви е мързяло да се покатерите, за да довършите и тях.

— Ние не сме…

— Кой друг е нападнал острова ми онази нощ, Коста? Той не е точно свято място, където се стичат поклонници, нали? Ако не сте го сторили вие, значи сте позволили на затворниците да го сторят. И в двата случая вината е ваша.

— Страгос, честно, не разбирам за какво говориш.

— Това няма да съживи четиримата ми добри мъже и жени, нали? — Страгос си пъхна ръцете зад гърба. — С това приключваме. Гласът ти, наглият ти тон, самата безочливост в този твой език… Ти си кожа от акула за моите тъпанчета, мастер Коста, и си убил честни войници от Тал Верар. Не заслужаваш нито жрец, нито погребение, нито гроб. Сержант, дай ми меча си.

Предводителят на отряда Очи пристъпи напред, извади оръжието си и го подаде с дръжката напред на Архонта.

— Страгос — обади се Джийн. — Едно последно нещо.

Локи се обърна към него и видя тънката му усмивчица.

— Ще запомня този миг до края на проклетия си живот.

— Аз…

Страгос така и не довърши изречението, защото сержантът изведнъж замахна с меча и стовари дръжката му върху лицето на Архонта.

Ето как действаха.

Очите натикаха Локи и Джийн в масивна карета с преградени с железни решетки прозорци. Трима се качиха вътре заедно с тях, двама се качиха на капрата и хванаха поводите, а трима застанаха отстрани и отзад като охрана.

В края на улицата на най-високия етаж на Златните стъпала, там, където каретата трябваше да свие вляво към стръмната рампа, водеща към по-долния етаж, изведнъж друга карета препречи пътя й. Очите се развикаха заплашително. Кочияшът на другата карета се разсипа в извинения и заобяснява, че конете му били необикновено инатливи.

После засвистяха тетиви на арбалети и кочияшите и охраната изпопадаха на земята, безпомощни сред буря от стрели. От двете страни на каретата притичаха отряди на градската стража в пълна униформа, размахали палки и щитове.

— Движение! — крещяха те на слисаните зяпачи. Най-умните сред тях вече бяха офейкали и се бяха скрили. — Тука няма нищо за гледане! Работа на Архонта и Съвета!

Щом труповете паднаха на калдъръма, вратата на каретата рязко се отвори и тримата вътре предприеха напразен опит да помогнат на падналите си колеги. Още два отряда градска стража, с помощта на доста частни лица в цивилно облекло, които просто случайно се задействаха по същия знак, се втурнаха и ги овладяха. Единият се съпротивляваше толкова яростно, че случайно падна убит; другите двама не след дълго ги изтикаха до каретата и махнаха бронзовите им маски.

Дойде Лайонис Кордо в униформа на Око, изпипана до най-малките подробности, без маската, следван от още седмина мъже и жени в почти пълно облекло. С тях беше и една млада жена, която Локи не разпозна. Тя коленичи пред двамата пленници.

— Тебе не те познавам — рече тя на този отдясно и преди мъжът да проумее какво става, един страж преряза гърлото му с кинжал и го бутна на земята. Другите стражи бързо извличаха останалите трупове настрана.

— Ти — продължи жената, вперила поглед в единствения оцелял от Очите. — Луций Каулус. Тебе те познавам.

— Убийте ме! — извика мъжът. — Нищо няма да ви дам!

— То е ясно — рече жената. — Но ти имаш майка. И сестра, която работи в Полумесеца на Черните ръце. И побратим на рибарските лодки, и двама племенници…

— Майната ти! — изпсува Каулус. — Ти не би…

— И ти ще гледаш. Бих. И ще го направя. Всичките до един, а ти през цялото това време ще си там и те ще знаят, че само с няколко думи си могъл да ги спасиш.

Каулус заби поглед в земята и се разрева.

— Моля те! Нека това си остане между нас…

— Тал Верар си остава, Каулус. Архонтът не е Тал Верар. Но аз нямам време да си играя игрички с тебе. Отговори на въпросите ми или ще издирим близките ти.

— Дано боговете ми простят… — Каулус кимна.

— Наредиха ли ви да използвате някакви специални шифровани фрази или действия при влизането в Мон Магистерия?

— Н-не…

— Какви точно бяха заповедите, които чу да дават на сержанта ви?

Щом краткият разпит свърши и отнесоха Каулус заедно с труповете — жив, за да му внушат страх от последиците, ако премълчи нещо, фалшивите Очи се натъкмиха с доспехите и оръжията на истинските и сложиха пиринчените маски. И каретата потегли отново, бързо-бързо, към лодката, очакваща ги на вътрешното пристанище, за да изпревари агентите на Страгос, преди да са прекосили залива и са докладвали за видяното.