Питър Брет - Дневната война

Хасик само го погледна, ала не можа да продума от срам и страх.

– Избавителя ти зададе въпрос, куче! – лавна Ашан.

Шанджат го халоса здраво по лицето и го събори на пода. Огромният шарум все така мълчеше.

По-скоро би умрял, отколкото да ми каже , осъзна Джардир. За щастие, за един шарум имаше и по-тежко наказание от смъртта.

– Съблечете го от черното и го изгорете – каза Джардир. – Отрежете му ръката, с която е ударил сестра ми, и го изхвърлете в кафяво. Ще разтрогна брака му и може да изживее дните си като сакат кхафит , лишен от Рая за цяла вечност.

– Не, моля те! – извика изтерзано Хасик. – Служих ти вярно! Абан беше! Абан, проклетият кхафит ! – аурата му подсказваше, че говори истината, и Джардир не се изненада, че го е било срам да го признае.

Но поставяше пред него труден проблем. Погледна към Шанджат.

– Вземи десетина души и намери кхафита . Докарайте ми го невредим. Ако е докоснат и косъм от главата му, преди да го разпитам, ще ви струва десетохилядно повече.

Шанджат се поклони и бързо излезе. Не след дълго се върна с Абан. Хасик остана окован, но отново бе облечен. Когато се показа Абан, мъжът сякаш си възвърна част от старото аз и се подготви за скок. Джардир виждаше проблясъци на образи от това, което Хасик бе замислил. Ако можеше да се измъкне и да убие кхафита , пазачите щяха да го сразят и щеше да загине като шарум .

Джардир огледа двамата с примките за алагаи . Бяха Копия на Избавителя. Бяха готови за прийома на Хасик и рязко дръпнаха примките, когато воинът се хвърли към Абан.

Обърна внимание на Абан и се вгледа дълбоко в него. Кхафитът прекрасно знаеше защо е повикан, но аурата му бе спокойна. Наистина беше виновен, ала очакваше да се измъкне и от тази ситуация. Обикновено Абан умело криеше емоциите си, но тук арогантността бе безпределна. Обърна глава към Хасик, но излъчваше единствено презрение и немалко удовлетворение.

– Ти ли кастрира Хасик? – попита Джардир, без да губи време в предисловия. Гневът му само растеше. Можеше да остане без друг избор, освен да убие и телохранителя си, и най-доверения си съветник.

– Не, Избавителю – каза Абан. Бе истината, ала не цялата.

– Ти ли нареди на кха’шарумите си да го сторят? – Джардир губеше търпение.

Абан кимна.

– Да, Избавителю.

Мъжете в залата замърмориха гневно, но Джардир тропна с копието си на подиума и всички се умълчаха. Абан продължаваше да стои неподвижен, спокоен.

– Дадох ти тези воини, за да вършиш бизнеса си по-лесно, да въртиш по-добре търговия, а не за да нападаш воините ми – рече Джардир.

– Нищо такова не съм правил – отвърна Абан. Обърна се към Хасик и вдигна патерицата си към него. – Онзи там, в безизходица от повелята ти да не бъда нараняван, си изкарва гнева в шатрата ми. Често го пращаш дотам по поръчки и винаги, винаги се възползва да краде и да троши ценна стока за удоволствие.

– И затова си му отрязал члена?!

Абан поклати глава.

– Бижутата и камъчетата лесно се заменят, Избавителю. Девствеността на дъщеря ми – не. Нито пък честта на съпругите ми.

– Кхафитът лъже, Избавителю! – изрева Хасик. – Никога не съм...!

Джардир направи рязък жест и един от пазачите с примката си секна думите в гърлото на Хасик.

– Аз съм Шар’Дама Ка, Хасик, и виждам в сърцето ти. Следващата лъжа от устните ти ще ти струва живота, честта и мястото ти в Рая.

Хасик се облещи и аурата му се вледени.

– Изнасилил ли си дъщерята на Абан, Хасик? – попита тихо Джардир.

Хасик ридаеше. Нямаше силата за отговор, но кимна. Хания отново се разплака. Кадживах придърпа дъщеря си и изгледа Хасик кръвнишки.

– А съпругите му? – попита Джардир.

Отново пораженческо кимване.

– Въпреки това не може да пренебрегнем случилото се, Избавителю – каза Ашан. – Ако кхафити , дори кха’шаруми могат да убиват дал , тогава цялата цивилизация остава без устои.

– Моите извинения, дамаджи – рече Абан, – но нито аз, нито хората ми сме убивали когото и да било. – Махна към Хасик. – Както всички виждат, телохранителят на Избавителя е жив и способен да продължи ролята си в Шарак Ка.

Джардир го изгледа ядосано.

– Защо не дойде, за да ми кажеш лично?

Абан се поклони, доколкото му позволяваше патерицата.

– Шар’Дама Ка има по-важни въпроси от това непрестанно да хока сприхави шаруми и дамати , които търсят начини да ми вредят, без да нарушат повелята ти.