Питър Брет - Черепният трон

— Трябва да оттеглиш глупавото си предизвикателство, сине мой — каза Иневера. — Ашан ще те убие. — Тъй като познаваше добре уменията на Асъм в шарусахк , тя не бе съвсем уверена в думите си, но сега не бе моментът да ласкае младия мъж.

— Имай вяра, майко — каза Асъм. — Цял живот съм чакал този ден и ще победя.

— Не, няма — отвърна Иневера. — Защото ще се откажеш от претенциите си. Това не е желанието на Еверам. Нито на баща ти. Нито моето.

— Ако Еверам не желае да се възкача на трона, тогава няма да го направя — рече Асъм. — Но ако го иска, такова трябва да е както желанието на баща ми, така и твоето.

— Почакай, сине мой — каза Иневера. — Умолявам те. Диамантеният тюрбан винаги е бил предназначен за теб, но не толкова скоро. Ако го сложиш сега, Джаян ще вдигне шарумите на бунт.

— Тогава ще убия и него — каза Асъм.

— И ще властваш по време на гражданска война, пред прага на Шарак Ка — настоя Иневера. — Не. Няма да ти позволя да убиеш брат си. Ако продължиш да настояваш, самата аз ще те прогоня от тук. Откажи се и ще наследиш трона след смъртта на Ашан. Кълна ти се.

— Искам да го обявиш още сега — рече Асъм, — пред всички, които са се събрали тук, или ме прогони, както каза. Честта ми няма да се задоволи с нищо друго.

Иневера си пое дълбоко дъх, изпълни гърдите си с него, после бавно го изпусна, оставяйки го да отмие емоциите ѝ. После кимна и размърда камъните по поставката, за да свали воала на мълчанието.

— След смъртта на Ашан, Асъм ще получи правото да предизвика дамаджите за правото да носи диамантения тюрбан.

Различни емоции бушуваха в аурата на Джаян. Гневът все още владееше там, но за момента като че ли се беше поуталожил. Никой не можеше да каже какво щеше да се случи, ако по-малкият му брат бе получил правото да се бие за трона, който беше по-висш от неговия. Но осуетяването на плановете на Асъм винаги му бе доставяло удоволствие. Ашан още не беше навършил четирийсет години и щеше да стои между Асъм и трона достатъчно дълго, за да може Джаян да предяви правата си към короната на баща му.

Той удари силно с копието си по пода, обърна се и излезе от тронната зала. Неговите кай’шаруми го последваха послушно и Иневера ясно виждаше, че както те, така и мнозина от дамаджите смятаха, че най-големият син на Избавителя е лишен от рожденото си право. Шарумите боготворяха Джаян и силно надвишаваха по брой даматите . Той щеше да представлява засилваща се заплаха.

Но за момента проблемът беше решен и Иневера почувства как напрежението спадна, когато Ашан най-после се изкачи на подиума и седна на Черепния трон. Той погледна към събралите се съветници и с горчивина изрече онова, което му бе наредила Иневера:

— За мен е чест да пазя трона за Шар’Дама Ка, благословено да е името му. Не възнамерявам да правя големи промени в двора на Избавителя, като дамаджи Алеверак остава говорител на съвета, а кхафитът Абан ще запази позицията си на дворцов писар и отговорник по снабдяването. Както и досега, всеки, който се осмели да навреди на него или на интересите му, ще бъде безмилостно наказан от Черепния трон.

Иневера даде знак на Белина и дамаджи’тингата на Маджах пристъпи напред, за да излекува Алеверак със своите хора . След малко дамаджият се изправи с усилие на крака. Световъртежът скоро щеше да отмине, оставяйки го още по-силен и отпреди. Първото нещо, което направи, беше да се поклони покорно пред Черепния трон.

Колкото и удовлетворяваща да беше тази покорност, тя не можеше да се сравни с бързия поглед, който Ашан хвърли към Иневера, търсейки позволение да сложи край на тази сцена. Тя му кимна леко, той разпусна дамаджите и отиде да поговори с Асукаджи и Асъм, както и със съветниците си Халван и Шевали.

— Малки сестри — каза Иневера и дамаджи’тингите останаха по местата си, докато мъжете се изнизваха навън, след което се скупчиха в подножието на подиума за личната си аудиенция с нея.

— Не казахте всичко, дамаджа . Заровете ми предсказаха, че Ахман може никога да не се върне.

Белина говореше спокойно, но аурата ѝ приличаше на вибриращ нерв. Повечето от дамаджи’тингите изглеждаха по същия начин. Те бяха изгубили не само предводител, но и съпруг.

— Какво се случи? Наистина? — попита Каша.

Не толкова дисциплинирана, колкото Белина, дамаджи’тингата на шарач не можеше да говори със спокоен тон. Последната дума прозвуча продрано, като пропукване на стъкло.