Питър Брет - Черепният трон

— Хвърлих алагай хора — каза миг по-късно Иневера и усиленият ѝ глас се извиси над шума. Тя вдигна заровете и те засияха, подсилени от вляната им сила. — Заровете ми съобщиха, че Избавителят преследва демон на самия ръб на бездната на Ний. Той ще се върне и пристигането му ще обяви началото на Шарак Ка.

Надигна се нова вълна от гласове и Иневера изчака един миг, преди да я пресече.

— Самият Ахман нареди в негово отсъствие на Черепния трон да седне неговият зет Ашан, като андрах . Асукаджи ще стане дамаджи на каджи. При завръщането на Шар’Дама Ка, Ашан ще го посрещне в подножието на подиума, но ще запази титлата си. За него ще бъде изработен нов трон.

Всички ахнаха едновременно, но се извиси само един глас, изпълнен с изумление.

— Какво?! — извика Джаян.

И без да притежават дарбата на Ахман да разчитат аури, всички можеха да видят гнева, който струеше от него.

Иневера погледна към Асъм, който стоеше мълчаливо до Ашан, и в аурата му също съзря проблясващ гняв, макар вторият ѝ син да бе достатъчно мъдър, че да не го покаже. Цял живот се беше подготвял за поста на андрах и се беше раздразнил ужасно, когато брат му бе получил Копийния трон, което засили желанието му за белия тюрбан.

— Това е абсурдно! — извика Джаян. — Аз съм най-големият син. Тронът ми се полага по право!

Няколко от дамаджите замърмориха утвърдително, макар най-могъщият от тях мъдро да замълча. Неприязънта на Алеверак към момчето беше всеизвестна, а дамаджи Енкаджи от мендинг, третото най-силно племе, никога не вземаше публично страна.

— Черепният трон не е някаква играчка, сине мой, за да се предава от ръка в ръка, без да се замисли човек — каза Иневера. — Той е надеждата и спасението на народа ни, а ти си едва на деветнайсет и още не си доказал, че го заслужаваш. Страхувам се, че ако не си държиш езика зад зъбите, никога няма да го докажеш.

— Откъде да сме сигурни, че точно това е желанието на Избавителя? — попита дамаджи Ичах от племето канджин.

Ичах винаги беше като таралеж в гащите на съвета, но този път въпросът му накара мнозина от останалите дамаджи , включително Алеверак, да закимат утвърдително.

— Справедлив въпрос — рече застаряващият духовник, като се обърна към събралите се хора, макар думите му несъмнено да бяха отправени към Иневера. След като претенциите на Ашан към трона бяха обявени, той отстъпи контрола над съвета и никой от дамаджите не се осмели да се противопостави на Алеверак, когато той пое поста му. — Шар’Дама Ка не го е заявил открито, а и доколкото знаем, не го е споменавал в частни разговори.

— Каза го пред мен — заяви Ашан, като пристъпи напред. — В първата нощ от Новолунието, докато дамаджите напускаха тронната зала, брат ми нареди да заема трона, ако падне в битката срещу Алагай Ка. Заклех се в името на Еверам, иначе Избавителят ще ме накаже в отвъдното.

— Лъжи! — извика Джаян. — Баща ми никога не би казал нещо такова и ти нямаш доказателства. Предаваш паметта му заради собствените си амбиции.

Очите на Ашан помръкнаха. Той познаваше момчето още от раждането му, но досега Джаян никога не се беше осмелявал да проявява такова неуважение пред него.

— Повтори го още веднъж, момче, и ще те убия, нищо че си от кръвта на Избавителя. Когато Ахман отправи молбата си към мен, аз изказах възражения в твоя полза, но сега виждам, че е бил прав. Подиумът на Копийния трон има само четири стъпала, а ти все още не си свикнал с гледката. Подиумът на Черепния трон има седем и това ще ти замае главата.

Джаян изръмжа, наведе копието си и се устреми към Ашан с намерението да го убие. Дамаджият го гледаше с хладно спокойствие, готов да реагира, когато Джаян се приближи.

Иневера изруга под носа си. Независимо кой щеше да спечели двубоя, и двамата щяха да изгубят, а заедно с тях и целият им народ.

— Достатъчно! — прогърмя гласът ѝ.

Тя вдигна своя хора жезъл и направи бърза манипулация със защитите му, като изпрати към пода магически лъч, който пръсна мраморните плочки между двамата мъже.

Ударната вълна събори на земята както Ашан и Джаян, така и още неколцина от дамаджите . Когато прахът се уталожи, в залата се възцари тишина, нарушавана единствено от потракването на падащите отломки.

Иневера се изправи, като изпъна рязко полите на робата си. Погледите на всички бяха вперени в нея. Дамаджи’тингите , обучени в тайните на магията на хора , запазиха спокойствие, макар че никоя от тях не притежаваше такава сила. Сега в средата на дебелия мраморен под имаше обгорен кратер, достатъчно голям, за да погълне цял човек.