Оливер Боуден - Подземен свят

Накрая дойде моментът за последното предимство. Номер едно подхвана:

— Давам ти последен шанс, момко…

В същия миг Призрака се възнагради с предимството на изненадата.

И нападна.

Номер две още бърникаше из джобовете си, когато челото на Призрака го халоса по носа. Ударът — „мръсен номер“, неодобряван от Арбаз, но любим на Итън — причиняваше силна болка, незабавна и значителна загуба на кръв, плюс временна слепота и дезориентация. Номер две нямаше да вземе участие в първите критични моменти от схватката. Бе извън строя и не реагира, когато Призрака се завъртя, заби лакът в корема му и бръкна в джоба му, където напипа… проклятие… палка.

Поне тежеше достатъчно. Измъкна черната кожена палка изпод палтото на обезвредения телохранител, замахна в другата посока и я стовари с всички сили — тоест адски силно — върху слепоочието на номер две, като едва не му отнесе темето.

Преди да излезе от играта, номер две бе пъхнал длан под палтото си, но така и не смогна да я извади оттам и да покаже на Призрака какво крие вътре. Залитна настрани със зейнала уста като риба на сухо. Металните топчета в палката бяха отворили процеп над ухото му и от него вече течеше кръв. Вероятно щеше да оцелее, но с увреден мозък, и да прекара остатъка от живота си в инвалиден стол, хранейки се с каши и лишен от способността да размишлява как нищо и никакво момче го е надвило толкова лесно. Призрака пристъпи напред, нанесе два удара по гърлото му и докато номер две се сгъваше одве и падаше, се завъртя рязко към номер едно.

Целият епизод приключи за време, необходимо да се извади сабя — точно каквото бе направил номер едно. Между тях се клатушкаше номер две, зашеметен, но на крака. За да не прахосва набраната инерция, Призрака замахна отново с палката и го перна по челюстта — не с всичка сила, но достатъчно да я натроши. Без да губи нито миг, кракът му се стрелна напред, прекърши коленете на замаяния телохранител и го просна на земята. Този едва ли щеше да проходи и малцина щяха да разбират какво говори, след като счупената му челюст зарасне.

Със същото движение Призрака вдигна другия си крак и ритна фенер в лицето на номер едно, който се надяваше да използва паузата в своя полза. Телохранителят отблъсна фенера с вик на изненада и яд, че ходът му е провален, и даде на Призрака ценна възможност да се съвземе.

Той приклекна леко да възстанови равновесието си, отдръпна се от близката надгробна плоча, за да не му препречва пътя, и премести палката от едната си ръка в другата. Докато я прехвърли обратно, телохранителят се опомни, вдигна сабя и застана между Призрака и богаташите, които му плащаха да ги защитава.

— Бягайте, господа — подвикна им през рамо.

Без да чакат втора подкана, гуляйджиите си плюха на петите и се запрепъваха през гробището. Блъскайки се в надгробните плочи, изчезнаха шумно в мрака. На плочника зад тях остана да лежи шишето с пиячка.

Призрака сви устни. Не биваше да ги оставя да се измъкнат.

— Не е нужно да умираш за такива като тях — каза на телохранителя, който се изкикоти тихо.

— Грешиш, приятелю — отвърна той. — По целия свят такива като мен правят точно това — умират за такива като тях.

Макар и млад, Призрака знаеше как работи системата. Богатите си купуваха чинове, за да се издигат бързо в редиците на британската армия и съответно да не участват в най-кървавите сражения и да се радват на възможно повече удобства.

— Не е необходимо да е така — каза той.

— Напротив, момче. Ще разбереш, когато помъдрееш и натрупаш опит в светските дела, а не само в боя… където, бога ми, наистина те бива…

Призрака поклати глава. Губеха време.

— Както и да е, сър. Така или иначе нямам зъб на теб, а на онези, на които служиш.

— Не мога, момче — отвърна тъжно телохранителят. — Не мога да те пусна.

Вдигнал сабята, той бе насочил върха ѝ право към противника. Изглеждаше непоклатим, но Призрака съзря позната искрица в очите му. Изражение на мъж, разбрал, че е победен, и от надвисналата гибел го дели „кога“, а не „дали“.

— Нямаш избор — каза Призрака, вече хвърлил се в атака.

Телохранителят видя единствено мъгляв трептеж, сякаш нощта се раздвижва, за да вмести светкавичната бързина на асасина.

Призрака не бе допуснал, разбира се, грешката да подцени врага. Предвиди какъв ще е ответният удар, а също и какво нападение очаква телохранителят. Заблуди го с лъжлив скок на една страна, после мигом смени посоката, усещайки как тялото му се подчинява, податливо като вода. Оттласквайки се от надгробен камък, налетя срещу противника от ненадейна височина и ъгъл.